Антиутопичен роман ... Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба. Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение" у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен ... |
|
В сянката на Просвещението. ... От срещата между Цветан Тодоров, мислител с ярък облик, и първия гениален художник на модерността животът и творчеството на Гоя се разкриват в нови измерения. В тях съжителстват материалното и духовното начало, амбициите за светски успех и безкомпромисното търсене на истината, публичните изяви и самовглъбяването, разумът и ирационалното. Своя проникновен прочит на близо седемдесет картини Тодоров обвързва с биографичния, историческия и естетическия контекст на тяхното създаване. Но след дълбокото потапяне в епохата на Гоя той извежда творчеството му на повърхността на нашата. Така ... |
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
Трето издание. ... Монографията е единственото цялостно изследване за живота и творчеството на писателя, в което се очертава завършен образ на човека и твореца Йовков. Анализирани са ранните му поетически и белетристични изяви, очертани са приносите му в областта на баталната проза и като родоначалник на българската психологическа драма. Въз основа на голям жизнен и художествен материал са извлечени предпоставките, които очертават пътя на Йовков - израстването му от национален до световен художник. Книгата на Иван Сарандев е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ "Св. Климент Охридски". ... |
|
Книга 23 ... Сборникът обхваща тематично 63 статии. Поместени са 16 изследвания от периода XV-XVІІІ в., следващите обхващат главно балканските взаимоотношения с Османската империя след XVІІІ в. Значителен брой статии са посветени на общобалканските проблеми в тяхната хронологическа и политическа широта, а други се включват в рамките на връзките между ренесансова Европа и Истанбул. ... |
|
Кореспонденцията между М. Дринов, Гр. Начович, В. Д. Стоянов, В. Друмев и Т. Пеев (1868 - 1875). ... Сборникът съдържа 251 писма, разменени в периода 1868 - 1875 г. между Марин Дринов, Григор Начович, Васил Д. Стоянов, Васил Друмев и Тодор Пеев. 171 писма са от Архива на БАН, на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и от личния архив на съставителката. Само 80 от тях са публикувани в различни сборници и те са прибавени тук, за да се види епистоларното общуване между петимата възрожденски дейци в цялата му пълнота. През разглеждания период тези наши просветители с плам разискват създаването и ... |
|
Романът Под свити знамена на 28331 е четвъртата книга от документално-художествената поредица Възход и падение. Той отразява мирния период след Междусъюзническата до началото на Европейската война - 1913 - 1915 г. Това е времето на съкрушените идеали, на черните забрадки в ранената и опустошена България, на голямото разместване на обществените пластове, на падението на едни личности и на възхода на други, както и на края на патриархалния начин на живот на българина. Претърпените неудачи и понесените удари довеждат до увълчване на нацията и до класовото разслоение на обществото. На практика се оказва, че мирният период е ... |
|
Здравко Здравески е роден през 1964 г. в Прилеп, Македония. Отрано осъзнава българския си произход и активно участва във възстановяването на ВМРО. През 1998 г., при правителството на Любчо Георгиевски, постъпва на работа в МВР. Той е един от основателите на спецчастите „Лъвове“, където е назначен за командир на бойна единица и взима участие във войната срещу албанските терористи в Македония. След 2003 г., когато пада правителството на ВМРО-ДПНМЕ, е преследван, арестуван и пребиван в мазетата на полицията, а семейството му е подложено на заплахи и репресии. След скалъпено обвинение и фарсов съдебен процес го вкарват в ... |
|
"С годините някои имена избледняват, докато други започват да светят все по-ярко. Времето е най-безпощадният съдник, който безкомпромисно определя мястото на всеки творец върху скалата на националния пантеон. Задължение на историографа е да намери точната мяра между тленното и вечното, между онова, което отмира, и онова, което остава и се утвърждава. Спокойно може да се твърди, че едно от най-знаковите имена в българската историография е това на проф. д-р на историческите науки Зина Костадинова Маркова. Със своите многобройни изследвания и публикации на документи върху църковно-националното движение и политическата ... |