В духовната си еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е изпитал влиянието на мистическите традиции на Изтока и Запада, на платонизма и неоплатонизма, на немската класическа философия, възприел и трансформирал е идеи от различни мислители - Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман. За Соловьов обаче винаги са били характерни самостоятелността и изтънченият критицизъм, той е формирал собствения си светоглед оригинално. Философската му мисъл е последователно онтологическа, принципът за всеединство на битието при него е изначален и определящ не само онтологията, но и всички сфери на метафизиката му. Въпреки факта, че ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
След като разгледахме най-общо добродетелите, пороците и останалите отнасящи се към нравствеността неща, сега е необходимо да се спрем на тях поотделно: тъй като, колкото постъпките ни са конкретни, общите морални наставления са по-малко полезни. Даден морален предмет може да бъде разглеждан обаче в неговата отделност по два начина: от една страна, с оглед самата му материя, както когато се разглежда например ето тази добродетел или ето този порок; от друга - с оглед отделните положения на людете, както когато става дума за подчинените и властвуващите, за водещите действен или съзерцателен живот и изобщо за всички такива ... |
|
|
Ако има автор, с когото да могат да бъдат обхванати на високо ниво всички обеми на доминиращия философски стил във Византия, ако желаем да навлезем в този стил през делото на един единствен философ, то неговото име без никакво съмнение е Максим Изповедник. Във всяко отношение - в съдържателна, структурна и методологическа перспектива - той следва да бъде гледан като бащата на византийската философия и на византийското богомислие изобщо, така че неговото значение за Изтока е сравнимо само със значимостта на Августин за западната култура. Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) e преподавател в Катедрата по история на ... |
|
|
Етика е сред най-често употребяваните думи днес - е речи, в медии, във вихъра на ежедневието, при формално и неформално общуване. Но знаем ли какво точно означава? Дали е просто синоним на нравственост? Или изисква създаване на нови правила? И кой трябва да разсъждава над нейната същност? единствено мислителите, или всеки от нас? Утвърденият френски философ, писател и изследовател Роже-Пол Дроа проследява историята на думата и на смисъла, който се влага в нея през столетията. От десетте Божи заповеди до биоетиката на бъдното, от Аристотел до Ницше - той описва различните форми на проявление на етиката, тълкуванията на ... |
|
|
"Философията на Плотин не е само мит, любов, смърт, живот, съзерцание на отчетливи форми и екстаз, а тя е и неимовернеквилибристика с най-тънки логически категории... Ако в отрицателен смисъл тя е отреченост от всичко земно и материално, то в положителен смисъл е реставрация на старинната гръцка митология и на платоно-аристотелистката диалектика, но също и необходимата за всичко това твърде изтънчена култура на вътрешните усещания и умозрения."А. Ф. Лосев Бележка на преводача Винаги съм бил убеден, че преводачът не бива да занимава читателя със собствените си проблеми. При все това този превод се нуждае от ... |
|
|
"На път към Хайдегер" е първият сборник у нас, посветен изцяло на творчеството на Хайдегер. Той е последица от конференция, организирана от департамент "Философия и социология" към Нов български университет, във връзка с 80-годишнината от публикуването на "Битие и време" и на българският превод на книгата. Събраните в настоящия том изследвания разглеждат различните страни на творчеството на Хайдегер: от феноменологията до херменевтиката, от езика до времето. Многостранният прочит на авторите, сред които най-изтъкнатите български специалисти по Хайдегер, както и свързани с различни полета на ... |
|
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
|
Тази книга е призив за изследване - просто защото не знаем достатъчно, за да предписваме рецепти. Тя е опит да ни ваксинира против митове като Моцартовия ефект, като този за хора на лявото полукълбо и хора на дясното полукълбо, и като този, че ще вкарате децата си в Харвард, ако им пускате да слушат записи на чужди езици още докато са в утробата. В книгата ще откриете: Защо не можем да работим съсредоточено по 8 часа зад бюро? Защо не успяваме да следим съвестно всеки слайд от презентация? Защо в три часа следобед обикновено ни се спи? Защо запаметяването е проблем след определена възраст? Защо трябва да върнем ... |
|
|
Пол Екман е известен американски психолог, професор в Калифорнийския университет, виден специалист в областта на психологията на емоциите, междуличностното общуване, психологията и разпознаването на лъжата. Професор Екман е известен в целия свят като създател на уникална система за анализ на невербалното поведение, вдъхновител на популярния телевизионен сериал "Излъжи ме" и прототип на неговия главен герой доктор Лайтман. Истина ли е, че съвременният човек лъже средно три пъти в десетминутен разговор? Как да реагираме на това, че лъжата е проникнала във всички сфери на човешкия живот? Какво да правим ако не ... |
|
|
Последната (незавършена) част на фундаменталния труд на Тома Аквино "Сума на теологията". ... |
