Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
"Но сърцето е обиталище и на омразата. Любовта е положителна, съграждаща и животворна. Омразата е отрицателна, разрушителна и смъртоносна, Радостта е пълнота и момент на съвършенство. Човек има това, което е искал. Споделената радост е умножена радост. В самотата не са нужни думите с техните физически трептения и звучене. В самотата тишината ни казва всичко. Безразличието към себе си е нещо повече от самота, нещо повече от отчаяние, нещо повече от погнуса, нещо повече от нетърпимо страдание, нещо повече от ресантиман и т.н. То е пълна загуба на себе си. Безразличният си казва, че се е провалил тотално и не се ... |
|
|
Човечеството е разтърсвано от многомерна несигурност. Все повече се налага впечатлението, че несигурността става перманентна. В центъра на вниманието са екзистенциалната, социалната, политическата, икономическата, глобалната и други основни разновидности на човешката несигурност. Авторът изследва фундаментални условия на човешката несигурност и главни форми на нейната проява и преживяване. Феноменът се разглежда в светлината на новата наука за хаоса и комплектността, в контекста на рисковото общество/свят, от гледна точка на катастрофичното съзнание и в условията на типовете кризи. Специално внимание е отделено на ... |
|
|
Човекът е питащото същество. Въпросът е търсене на смисъл. Смисълът е скрит. Той се показва на светло благодарение на тълкуване (интерпретация) и разбиране. Тази книга е дълъг път, по който авторът върви, загрижен за съучастието на доброжелателния и питащ се читател. Предпоследната глава е посветена на това, което ни е най-близко, но и най-мъчно за разбиране - смисъла на човешкия живот. А биографията на човека е вписана в историята - затова и се обръщаме към въпроса за смисъла и края на историята. ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
|
|
|
Изданието съдържа две заглавия: "Духът на Япония" и "Изгубени птици". "Духът на Япония" е проникновено есе на Рабиндранат Тагор, посветено на самобитната японска култура и душевност и на извечното противостояние между Изтока и Запада. "Изгубени птици" е необикновена философско-поетична творба на Тагор, силно повлияна от японската естетическа традиция, написана по време на тримесечния му престой в Страната на изгряващото слънце. "В Япония демонстрацията на власт и богатство не е преобладаващият елемент. Тук човек вижда навсякъде символите на любовта и уважението, а не на ... |
|
|
Редки са книгите като "Пепеляната вечеря", които лекуват заблужденията на разума и недъзите на времето, разклащайки дръзко всяка сигурност и знание, за дадат възможност да се мисли другояче. Джордано Бруно разказва случилото се на една твърде необичайна вечеря, съчетавайки изкусно фарса и аргумента, науката и гротеската, за да разгърне с хумор и дълбочина идеята за безкрайността на Вселената и да представи живо и завладяващо голямата тема на своя живот: промяната на образа на света като път към преобразуването на самия човек. С тази своя най-прочута творба италианският философ, многостранен учен, удивителен ... |
|
|
Първо пълно издание. Нов превод от немски. ... "Тълкуване на сънищата" излиза в началото на 1900 г. и до днес се посочва като едно от най-значимите произведения на XX век, нарежда се сред 100 -те най-влиятелни книги, писани някога. В своя забележителен труд Зигмунд Фройд обосновава съществуването на несъзнавана психична дейност и предлага метод за изследването ѝ, което утвърждава "Тълкуване на сънищата" като едно от основополагащите съчинения на зараждащата се по онова време наука психология. Сто и двайсет години след публикуването на книгата тя продължава да бъде актуално описание на " ... |
|
|
Успех. Сбъднати мечти. Пари и богатство. Любов и щастие. ... Случвало ли ви се е да отидете в кухнята и да не можете да си спомните защо? Да се сетите, че искате да се обадите на майка си, но сте забравили телефона си в колата? За тези неща отговаря вашият мозък: той ви кара да вършите глупости, но ви помага също да станете по-добри и да се развивате. Човешкият мозък е способен на чудеса - да запомня голямо количество цифри, текстове, да решава сложни задачи, лесно да намира изход и от най-заплетената ситуация. Вие също можете, но не знаете как. Искате ли да се научите? В книгата на доктор Даниел Гинзбург, специалист по ... |
|
|
Престъпният човек - според класификацията на Чезаре Ломброзо, обобщена накратко от дъщеря му Джина Ломброзо-Фереро (с предговор от проф. Ч. Ломброзо). Чезаре Ломброзо (1835 - 1909) е доктор по медицина, психиатър и основател на италианската Школа по позитивна криминология, заради което го наричат баща на криминологията. Създава теоретичните и практическите основи на криминалната антропология. Роден е във Верона, учи в Падуа, Виена, Париж и Торино, работи като военен лекар (1859), надзорник на психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878), професор по психиатрия (1896) и по криминална антропология ... |
|
|
За млади читатели на всяка възраст. ... Това е изключителен разказ за най-важните философски школи, за най-известните мислители и техните учения от древността до наши дни. Уорбъртън не само прави философията достъпна - той ни вдъхновява да мислим и да спорим, да изтъкваме доводи и да питаме. Малка история на философията представя огромния обхват на човешкия стремеж към философски размисъл и приканва всички ни да се включим в дискусията. Книгата е предназначена и би била интересна както за млади читатели, така и за възрастни, които за първи път правят опит да научат повече за развитието на философската мисъл и ... |
