В тази книга известният учен Николай Генчев разкрива още веднъж непреходното историческо значение на великия българин чрез неговите идеи, апостолско дръзновение и граждански подвиг. Първата част е написана на основата на стари проучвания на автора. Във втората част, същинският принос на автора, се търси отговор на въпроса защо Левски е избран и канонизиран като герой и главен мъченик на българската история. Проследява се официалната литературно-публицистична оценка на неговото дело. Специално внимание се отделя на народното преклонение пред Апостола. Като фон са разгледани и ключови проблеми на българската история и ... |
|
|
Второ издание. ... Книгата на Иван Михайлов Македония: Швейцария на Балканите е писана в тежка нелегалност през 1947 - 1948 г. в Австрийските Алпи и издадена в САЩ, гр. Индианополис.В нея лидерът на ВМРО сочи пътищата за разрешаване на Македонския въпрос. Идеите, които развива навярно ще шокират и неговите най-върли противници. Опирайки се на неоспорими исторически факти и на логиката на политическите реалности, Иван Михайлов доказва, че единственият начин за слагане край на нещастията на Балканите е създаването на самостоятелна и независима македонска държава по подобие на Швейцария - отделните етноси (българи, албанци, ... |
|
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър ... |
|
|
Създаващите се нов тип отношения между неотдавнашните балкански врагове България и Турция, регламентирали мира помежду си с Цариградския (Константинополския, Истанбулския) договор от 16/29 септември 1913 г., се характеризират с динамика и противоречивост не само за първата година след Балканските войни, но дори и през периода на съюзничеството в коалицията на Централните сили по време на Първата световна война (1915-1918 г.). Това би следвало да се изведе като най-значимата синтезираща характеристика, която би могла да се направи от обобщаващия поглед върху източниковия материал за периода 1913-1918 г. от висотата на ... |
|
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
|
Още от създаването си през 1861 г. Италия се бори да развие ефективна политическа система и стабилно чувство за национална идентичност. Тази кратка история, която обхваща периода от разпадането на Римската империя до наши дни, обръща специално внимание на трудностите, пред които се изправя Италия през последните два века в стремежа си да изгради държава. Първите глави описват географските и културните пречки, затрудняващи обединението, и проследяват многовековното политическо разделение на полуострова от VI в. насам. Това наследено разделение е основен проблем за управниците на Италия след нейното обединение, което става ... |
|
|
Тази книга дава своя принос към темата за ранните българо-американски контакти и отношения в периода до Освобождението на България. Авторът изследва един малко проучен въпрос за влиянието на Съединените американски щати върху българското Възраждане и националноосвободителните борби на българите до Освобождението. Декларацията за независимостта, Гражданската война и политическият живот в Америка. Америка като модел за следване в националноосвободителното движение и в уредбата на бъдещата свободна българска държава и др. ... |
|
|
В нашата хилядолетна история един от най-преданите борци за собствена църква и училища, за свободна и независима държава, за човешки правдини на всеки българин е буйният, невероятно упоритият и обичащ до крайност своето Отечество Старозагорски митрополит Методи Кусев (Кусевич). Роденият в Македония български владика още от най-ранна младост се включва активно и е навсякъде пръв в народната борба срещу турските зулуми, срещу гръцката и сръбската пропаганда и особено срещу интригите, лъжите и безбройните заговори на руските дипломати срещу българския народ. Митрополит Методи Кусев много тежко преживява жестокия погром и ... |
|
|
Ицхак Хен, професор по средновековна история към Университета "Бен-Гурион" в Негев, Израел, изследва ролята на кралския двор в ранната средновековна култура и анализира механизмите на покровителство в няколко европейски кралства от тогавашната епоха. Той идентифицира корените на т.нар. "Каролингски ренесанс" през вековете непосредствено след римското господство. Тъкмо в този основополагащ период идеите и практиките на Рим и на християнския свят се срещат, за да се съчетаят с местните порядки и нрави и да посеят семената на онова, което впоследствие учените ще назоват "средновековна цивилизация& ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
1910 година. София е столица от 31 години. Населението и е 103 хиляди души. 1926 година. Столичното население е 213 хиляди души - 10 хиляди нови столичани за 16 години. През последните 6 от тях градът нараства с повече от 25 души средно всеки ден, с около 800 души на месец. Как живеят те? Как тези хора, които София превръща в простолюдие, намират своето място в социалното пространство и в моралния ред на града? И защо заговарят на тарикатски? Отговор на тези въпроси търси и книгата, и този весел колаж, направен от Вероника Димитрова. Тя избра първия слон за софийския зоопарк, впрегнат да изоре землището на двореца ... |
|
|
"Многобройни са фалшификациите и укритите истини за много важни събития от нашето минало. Нашата политическа и дипломатическа история бе осакатена и нагласена да обслужва теснопартийни и чужди интереси. Неизвестни за народа ни, даже и за някои учени, бяха и са редица договори, определили националните ни граници и развитието на българската държава. Не се знаеха и не се публикуваха договорите, по силата на които България е била окупирана за неопределено време, както и договорите, по силата на които са били изплатени огромни издръжки за окупационните войски. Неизвестни за широката публика са и днес клаузите на ... |
