Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска, доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
|
На основата на обилен изворов материал от явни, секретни и недостъпни досега архиви и библиотеки в Русия, Украйна, България, Румъния, Швейцария, Германия, Франция, Англия и други страни известният историк от български произход проф. д.и.н. Михаил Станчев заедно с проф. д.и.н. Георги Чернявски отпечата на руски език три монографии за популярния от началото на ХХ век пионер на социализма в Европа, партиен и обществен деец, държавник и дипломат, неуморим борец срещу Сталин и неговия сектантски, догматичен, тоталитарен и недемократичен социализъм д-р Кръстьо Станчев Раковски. Авторът поднася в еднотомния си труд основното и ... |
|
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
|
Непознатата война. ... "Кой мисли за Македония? Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека са ви халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя, трябва да приберете и самите тях. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се ... |
|
|
Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвременността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава, авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за ... |
|
|
На фона на общото икономическо и политическо развитие на Германия в студията са изследвани еволюцията, методите и механизмите на икономическата й политика по отношение на България между двете световни войни. Проследено е постепенното и целенасочено изграждане на германската позиция в условията на настъпилите след края на Първата световна война политически промени в Европа. Разгледано е ранното възстановяване на търговските отношения, както и постепенното налагане и утвърждаване на Германия като първостепенен търговски партньор на България през втората половина на 20-те години на XX век. Показано е активизирането на ... |
|
|
Документален сборник, съставен от рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912-1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население. Издевателствата над него са описани недвусмислено: с конкретни имена, цифри и факти. Представени са списъци на арестуваните на остров Трикери, в Подрум кале, в солунските затвори и др. Проследен е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, както и на физическото унищожаване на интелигенцията. Изданието е богато илюстрирано. ... |
|
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
|
На основата на конституционните норми в контекста на конкретните социално-икономически условия в българското общество се анализира проявлението на парламентарните принципи в обществено-политическия живот. Разглеждат се сложните взаимоотношения между органите на законодателната и изпълнителната власт, между управляващи и опозиция във вечната надпревара по въпроса за властта, както и ролята на политическите партии при парламентарното управление. ... |
|
|
Трето допълнено и основно преработено издание ... "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. ... |
