Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска, доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
На основата на обилен изворов материал от явни, секретни и недостъпни досега архиви и библиотеки в Русия, Украйна, България, Румъния, Швейцария, Германия, Франция, Англия и други страни известният историк от български произход проф. д.и.н. Михаил Станчев заедно с проф. д.и.н. Георги Чернявски отпечата на руски език три монографии за популярния от началото на ХХ век пионер на социализма в Европа, партиен и обществен деец, държавник и дипломат, неуморим борец срещу Сталин и неговия сектантски, догматичен, тоталитарен и недемократичен социализъм д-р Кръстьо Станчев Раковски. Авторът поднася в еднотомния си труд основното и ... |
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
От Средновековието до наши дни ... Съдбата на нас, българите, се свързва с тази на словаците още през IX в., защото духовните "отломки" на древната Великоморавия стават трайни градива за културата ни, а историческата мисия на двамата свети братя Кирил и Методий, отправена към западните славяни, дава плодове при южните. И макар че делото на славянските просветители в Централна Европа бързо е заглушено, а западните славяни са безвъзвратно включени в орбитата на римокатолицизма, споменът за този най-ранен период на духовен разцвет никога не избледнява в словашката памет. Той се превръща в исторически мит, който ... |
|
Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвременността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава, авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за ... |
|
На фона на общото икономическо и политическо развитие на Германия в студията са изследвани еволюцията, методите и механизмите на икономическата й политика по отношение на България между двете световни войни. Проследено е постепенното и целенасочено изграждане на германската позиция в условията на настъпилите след края на Първата световна война политически промени в Европа. Разгледано е ранното възстановяване на търговските отношения, както и постепенното налагане и утвърждаване на Германия като първостепенен търговски партньор на България през втората половина на 20-те години на XX век. Показано е активизирането на ... |
|
Документален сборник, съставен от рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912-1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население. Издевателствата над него са описани недвусмислено: с конкретни имена, цифри и факти. Представени са списъци на арестуваните на остров Трикери, в Подрум кале, в солунските затвори и др. Проследен е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, както и на физическото унищожаване на интелигенцията. Изданието е богато илюстрирано. ... |
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
На основата на конституционните норми в контекста на конкретните социално-икономически условия в българското общество се анализира проявлението на парламентарните принципи в обществено-политическия живот. Разглеждат се сложните взаимоотношения между органите на законодателната и изпълнителната власт, между управляващи и опозиция във вечната надпревара по въпроса за властта, както и ролята на политическите партии при парламентарното управление. ... |
|
Трето допълнено и основно преработено издание ... "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. ... |