Непознатата война. ... "Кой мисли за Македония? Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека са ви халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя, трябва да приберете и самите тях. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се ... |
|
Разказани от домашни, диви и екзотични животни. ... Комунизъм - какво е това? Религия? Производител на автомобили? На тези и още редица други въпроси отговарят героите на "Басни за комунизма" - мишката, която живее в Музея на комунизма в Прага, къртицата, която изследва "Легендата за Берлинската стена", котката на генерал Ярузелски, папагалът на Тито, бездомното куче от Букурещ - интригуващи свидетели на историята на Източна Европа от не съвсем далечното минало. За разлика от хората, повечето животни имат панорамно зрение - и именно тази им особеност авторката активира, за да открои различните аспекти ... |
|
В книгата се проследява животът и делото на Климент и Наум - видни български учители, последователи на Кирил и Методий, работили през Средновековието у нас. Характеризира се времето на тяхната дейност, отношението на тогавашните управници, трудностите, които са срещали. Специално внимание е отделено на облика им, влиянието на Кирил и Методий върху личността им: Климент - предан и отзивчив към материалните и духовни потребности на народа, любещ децата, мъдър наставник, образец за младежта с моралната си чистота, работоспособност, всестранна дейност; Наум - обучаващ, привличащ и поощряващ учениците и последователите си към ... |
|
На основата на конституционните норми в контекста на конкретните социално-икономически условия в българското общество се анализира проявлението на парламентарните принципи в обществено-политическия живот. Разглеждат се сложните взаимоотношения между органите на законодателната и изпълнителната власт, между управляващи и опозиция във вечната надпревара по въпроса за властта, както и ролята на политическите партии при парламентарното управление. ... |
|
От Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор (1919 г.). Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII век и Първата световна война, съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че това е действителният и точен прочит на ... |
|
Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между Великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII в. и Първата световна война съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че той е действителният и точен прочит на особено важна и близка до нашето време, предшестваща част от ... |
|
С присъединяването към Централните сили през септември - октомври 1915 г., българският цар Фердинанд Сакс-Кобург-Готски и възглавяващият правителството на "либералната концентрация" д-р Васил Радославов извършват грешка, съдбоносна и за тях самите, и за цяла България. Страната влиза в лагера на обречените на поражение. Но можело ли е тази грешка да бъде поправена? Възможно ли е било откъсването на България от Централния блок чрез сключването на сепаративен мир със страните от Антантата през зимата и ранната пролет на 1916 г.? Поставеният въпрос е централен в изследването на Григорий Шкундин в предлаганата книга. ... |
|
Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска, доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
На основата на обилен изворов материал от явни, секретни и недостъпни досега архиви и библиотеки в Русия, Украйна, България, Румъния, Швейцария, Германия, Франция, Англия и други страни известният историк от български произход проф. д.и.н. Михаил Станчев заедно с проф. д.и.н. Георги Чернявски отпечата на руски език три монографии за популярния от началото на ХХ век пионер на социализма в Европа, партиен и обществен деец, държавник и дипломат, неуморим борец срещу Сталин и неговия сектантски, догматичен, тоталитарен и недемократичен социализъм д-р Кръстьо Станчев Раковски. Авторът поднася в еднотомния си труд основното и ... |
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |