Самурайски криминални истории. ... Окамото Кидо (1872 - 1939) е класически японски писател и драматург, смятан за родоначалник на криминалния жанр в Страната на изгряващото слънце. Героят му инспектор Ханшичи е далекоизточният отговор на фурора, предизвикан от Шерлок Холмс сред четящата публика. Ханшичи обаче не е само детектив със забележителни дедуктивни способности. Окамото Кидо е създал колоритен образ с традиционни и модерни черти, истински символ на първокласната японска литература. Четиринадесетте, наглед необясними, случая от настоящия сборник изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и ... |
|
В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. Определен от сп. "Тайм" за най-добър роман на 2005 г и ... |
|
Самолетна катастрофа. Един оцелял. Но коя е тя? ... При тежка самолетна катастрофа на френско-швейцарската граница единственият оцелял е тримесечно бебе. Но в самолета със своите родители са пътували две момиченца на една и съща възраст с руси коси и сини очи. Кое е оцелялото? Две семейства - едното богато, другото съвсем скромно - водят истинска война, за да получат родителските права над чудотворно спасеното бебе, което медиите наричат Водното конче. Годината е 1981 и съвременните технологии за идентифициране все още са непознати... И така - Лиз-Роз или Емили? Осемнайсет години по-късно един частен детектив твърди, че ... |
|
Гръцката реалност през погледа на един от най-ярките гръцки публицисти - Никос Диму. Книга, писана преди 40 години, която е актуална и до днес. Защо пиша? Давал съм различни отговори през живота си - според настроението и възрастта. За да убеждавам. За да комуникирам. За да се изразя. За да остана. (В паметта? В историята?) За да ме признаят. За да ме познават. Да ме обикнат. Нища от това вече не важи. Пиша, защото не владея добре друга работа - а нещо трябва да върша. Пиша, защото писането ме упражнява, задвижва ме, поддържа ме жив - и прогонва стреса. (Работотерапия). Пиша, защото това е най-добрият начин да мисля (и ... |