„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
|
Пиеса ... В луксозен бардак, именуван "Големият балкон", мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Творбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. "Истинската тема на пиесата - казва Жан Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната." ... |
|
|
"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |
|
|
Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
|
|
"Пътят на човека... Независимо откъде минава и колко спирки има, краят му е там, където свършват всички земни пътища. В съвременния свят на сътресения и промени ние имаме своите различни (не от камък и метал) доказателства за това кои сме, откъде сме тръгнали, през какво сме минали и докъде сме стигнали - фотографиите. Но фотографията е способна на нещо повече от това да покаже нечия лична история - тя може да разкаже историята на човека въобще. Преди почти шестдесет години Едуард Стайкън прави първия и най-мащабен досега опит да докаже това, организирайки изложбата Човешкото семейство в Музея за модерно изкуство в ... |
|
|
Една млада жена тича гола на екрана. Една доста запусната жена излиза на сцената с полупразна чаша с уиски в ръка и започна да говори... "Седем секунди вечност" е последната пиеса на Петер Турини, която очаква своята премиера, за да разкаже по неговия специфичен начин с много симпатия и ирония невероятната история на една актриса и изобретателка, превърнала се в легенда в историята на европейското и световното кино. Петер Турини е роден на 26.09.1944 г. в Санкт Маргаретен, Каринтия. Живее във Виена и Рети. Автор на множество театрални пиеси, които се играят в Австрия, Германия и на всички големи световни ... |
