Дейвид Айк търси отговори на големите въпроси: Кои сме ние? Къде се намираме? Кой всъщност контролира световните събития и с каква цел? Търсенията му го отвеждат в над 40 държави и му навличат масов присмех и осъждане от страна на хора с ограничен ум и такива, които не желаят човечеството да разбере същността на безрадостното положение, в което се намира. Но Дейвид Айк не се обезсърчава. Той продължава да представя разкритията си, без да се бои от последствията и сега нещата започват да се променят. Огромен и все по-нарастващ брой хора започват да гледат на творчеството му по нов начин, защото предсказаното от него в ... |
|
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
|
Асасините стават известни в Европа още в края на XII в. като "вероломни убийци", погубващи и мюсюлмани, и християни в Светите земи. С годините хронистите на кръстоносните походи добавят нови щрихи към портрета им - те са членове на някаква тайна секта, жертващи с радост живота си за своя Повелител. Трубадурите дори включват това прозвище в романсите си като синоним на "рицар, беззаветно предан на своята дама". Особено популярно става описанието на Марко Поло (който обаче никога не ги е срещал и просто преразказва битуващите тогава слухове и анекдоти). Едва през Просвещението европейските учени ... |
|
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателя, Патриарх Фотий изпраща на княз Борис във втората част на своето писмо едно изключително интересно нравствено послание. Изхождайки от християнските норми, той вплита в писмото си и резултатите от своята изключителна наблюдателност и житейска мъдрост и в края на краищата писмото съдържа напътствия за такова поведение на управляващия, което е в интерес и за благото на управляваните, като ясно изтъква ползите от това за управляващия. В това писмо виждаме Фотий не само като брилянтен оратор, но и ... |
|
|
Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
|
|
Настоящият труд засяга древността на българския език и дава отговор на много въпроси. Читателите ще разберат какъв е характерът на речта на Орфей: без да е нещо странно и екзотично - просто е древен вариант на нашата. Благодарение на речника от над 660 думи всеки може да се убеди в истинността на това твърдение. Повечето от тълкуванията са направени от професионални лингвисти, но до този момент никой не е събрал в цялостен труд откритията на учени, като Ерих Бернекер, Август Фик, Паул Кречмер, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Георги Сотиров и т.н. В няколко приложения са дадени ясни обяснения защо, след като ... |
|
|
Най-старата история на България и балканските държави крие старателно замаскирани необикновени артефакти и изображения. Някои от тях от десетилетия стоят заключени в различни архиви. Други са показвани, но тълкуванието им е твърде опростено. За повечето от тях не се говори, не се пише, а академичната наука ги подминава или в най-добрия случай - не им отдава нужното значение. Това е скритото наследство, оставено ни от древните хора, което разказва съвсем различна от общоизвестната история. За да събере частите от този тайнствен пъзел, авторката Ирена Григорова няколко години обикаля музеите в България, Сърбия, Босна и ... |
|
|
"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
|
|
Лекция, изнесена на 16 септември 2021 в Регионална библиотека Захарий Княжевски, Стара Загора."Много генерации наши сънародници, включително и моя милост, учеха в училище следното верую: България е създадена в 681 г., българите зоват владетелите си с турската титла хан, вярват в турския бог Тангра, те са монголци, татари и какви ли не азиатци, те са късни пришълци на Балканите и в древността не са владели никога земите на юг на Балкана, неспособен на култура народ, на който гърците Кирил и Методий измислиха азбука, понеже много го обичат и т.н. и т.н. Това, което старите автори съобщават, рисува картина, която няма ... |
