Досега се мислеше, че българите са късно дошли турци, които в 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което искат да извадят ... |
|
|
С приложени от 3 карти, текст и карта на старото положение на народите, населяващи Балканския полуостров. ... В българското слово, песен, образ, танц, обредни традиции и древен календар са закодирани космическите, т.е. свещени познания за света. Достигнали до т.нар. "среда на времената", тези знания се оказва, че са жизнено необходими, както за нас - оцеляващите от безкрайни "присъствия" българи, така и за оскотелия в "цивилизования избор" човешки род. С тази мъдрост светът може много по-безболезнено и безкръвно да извърши очакваната от наши и чужди прорицатели, мъдреци и учители "голяма ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. ... "Десетки години българския народ беше възпитаван в преклонение и вечна благодарност към "освободителката" Русия, като старателно се прикриваха и замазваха истинските цели на Руско-турската война от 1877 - 1878 година. А сега на връх 140 годишнината от войната българския народ отново е засипван с най-различни лъжи и полуистини за войната, сложила началото на най-жестокото разграбване на българските земи и безжалостното разпокъсване на българския род. В началото на миналия век, един от най-големите български възрожденци и родолюбци Божил Райнов изнася една чудесна ... |
|
|
Историческо изследване на руската политика на Изток и частно - в България по официални, официозни руски и други чужди източници. ... Издадена е за първи път във Варна от книжарницата на К. Евстатиев през 1898 г. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев. "Драги читателю, Ти държиш в ръцете си препис на съвременен български език на книгата на д-р К. Г. Раковски Руссия на истокъ, историческо изследвание на Русската политика на Истокъ и частно - въ България по Официални, официозни русски и други чужди источници. Издание първо 1898. Във Варна. Издава книжарницата на К. Евстатиевъ. Тази книга, ... |
|
|
Издадена за първи път във Виена в печатницата на Л. Соммер през 1861 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, Ти държиш в ръцете си превод на съвременен български език на книгата от Добри Войников - "Кратка българска история" издадена за първи път през 1861 г. Във Виена у Книгопечати Л. Соммера.Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Преподавана в Априловската гимназия в Габрово и след това по цяла България, тази история е възпитавала онази генерация революционери, книжовници, индустриалци и държавници, която ... |
|
|
"Тази книга е опит да се погледне назад във времето в основата на натрупаните нови факти и анализи за произхода на българите. Всички български историци, като се започне от Освобождаването досега, са се опитвали да извеждат началото на нашата история в условията на определена зависимост или на директна подчиненост от интересите на една или повече велики сили. Техните изследвания са изграждани по логиката на насложили се предубеждения, господстващи тези и теории, чиято цел е била да се вплете националният ни интерес в регионалните, европейските и световните комбинации на хегемоните в дадения исторически период..." ... |
|
|
Български народни песни от предсторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония. ... Мнозина имат някаква, повече или по-малко достоверна представа за "Веда Словена". Така, накратко, хората наричат сборника български народни песни, съставен и издаден от Стефан Веркович. Съставител и издател на този сборник е роденият в Босна хърватин, фолклорист и етнограф, нумизмат и любител-археолог, колекционер и общественик Стефан Илич Веркович, известен още като "Антикаджията". През 1865 г. Веркович се захваща със събирането на народни песни, от групата на т.нар. мъжки, трапезни и юнашки песни. ... |
|
|
Дейвид Айк търси отговори на големите въпроси: Кои сме ние? Къде се намираме? Кой всъщност контролира световните събития и с каква цел? Търсенията му го отвеждат в над 40 държави и му навличат масов присмех и осъждане от страна на хора с ограничен ум и такива, които не желаят човечеството да разбере същността на безрадостното положение, в което се намира. Но Дейвид Айк не се обезсърчава. Той продължава да представя разкритията си, без да се бои от последствията и сега нещата започват да се променят. Огромен и все по-нарастващ брой хора започват да гледат на творчеството му по нов начин, защото предсказаното от него в ... |
|
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
|
Асасините стават известни в Европа още в края на XII в. като "вероломни убийци", погубващи и мюсюлмани, и християни в Светите земи. С годините хронистите на кръстоносните походи добавят нови щрихи към портрета им - те са членове на някаква тайна секта, жертващи с радост живота си за своя Повелител. Трубадурите дори включват това прозвище в романсите си като синоним на "рицар, беззаветно предан на своята дама". Особено популярно става описанието на Марко Поло (който обаче никога не ги е срещал и просто преразказва битуващите тогава слухове и анекдоти). Едва през Просвещението европейските учени ... |
|
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
