Сборникът И винаги любовта съдържа утешителните и понякога смешни истории на хора като всички нас. Които се влюбват внезапно, разочароват се, губят любим или откриват собствената си уязвимост. Които умеят да си тръгнат от някого, дори когато боли. Или да дадат обичта си на родител, когато се нуждае от сили."Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?" Ина Иванова А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота? Героите в тези разкази познават самотата, но не се боят от ... |
|
Второ допълнено издание. ... Лейди Гергана и нейният прекрасен (дако да е смотан) английски съпруг вече са семейство, при това не с едно, а с две деца. Приключенията, които ги сполитат като родители, могат да се опишат в 200 книги, но тук авторката Цветелина Цветкова е подбрала само есенцията. Впуснете се в лудото приключение, където сблъсъкът между две различни нации е не само зрелищен, но и покъртително смешен. Когато шантавите ситуации се прескачат, когато една любов преминава през толкова много препятствия и все пак оцелява, когато хората не спират да ни удивляват, когато всеки ден се случва нещо ново, историята ... |
|
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите, Цветелина Цветкова отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е ... |
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
"Какво е останало от монументалните сгради на древността? Руини. И какво е останало от несметните богатства на Соломон, Крез и Лукул? Легенди. Часът на славея е роман-легенда за един творец, осъзнал, че смисълът на човешкия живот е да да сътвориш нещо голямо, което да остане след тебе завинаги. Героят си поставя трудна до невъзможност задача да създаде епохална творба. И мечтата му е тя да достигне до хората. До всички хора. И да им помогне да осмислят своето битие, като му придадат един нов, осъзнат и изстрадан смисъл. През редица перипетии преминава героят в процеса на съзиданието, много удари понася. Търпеливо, ... |
|
Най-прекрасната история, писана някога за легендарната Атлантида - Изгубеният континент, - е епична фентъзи сага за последните дни на обречената земя, която съчетава елементи от мита, разказан от Платон, с по-ранния мит за всеобщия потоп и възстановяването на човешката раса. На върха на своята мощ и слава, Атлантида няма равна на себе си. Тя е създала обширни колонии в Египет и Централна Америка, а могъщата ѝ флота патрулира из моретата. Жреците на царството насочват стихийните сили на вселената и могъщ монарх управлява от изумително красив град от дворци, пирамиди и блестящи храмове, струпани около свещена планина. ... |
|
От Едемската градина до Истанбулската конвенция."Адам спеше, докато Ева бе създавана. Затова мъжете не могат да разберат жените, могат само да ги обичат." Из книгата "...тази трилогия е предупреждение за катастрофалната посока, в която заблудителният дух на днешното време води човека към неговия самоубийствен край. Алегоричен пример за такава морална и физическа катастрофа се съдържа в излезлия през 1831 година роман на Мери Шели със заглавие Франкенщайн. Това знаково литературно произведение е шокиращо предупреждение как човек сам може да предизвика своята смърт, преминавайки етични и технологични ... |
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
Мариджа тъкмо е разбрала, че не ѝ остава много. Ексцентричната 85-годишна жена, горда представителка на коренния северен народ саами, няма никакво намерение да се съобразява с лошите новини. Единственото, което си поставя за цел, е да скрие състоянието си от своя съпруг Пиера, който сам потъва в мъглата на спомените. В тяхната самобитна култура традицията повелява да се създават големи семейства, за да има кой да се грижи за възрастните. Но двамата са сами. Някога обаче е имало едно дете, което са обичали повече от всичко - Хеайка-Йона, но то им е било отнето. И те не знаят къде е сега... Затова Мариджа се заема с ... |
|
Дейвид Уилкерсън живее спокоен и подреден живот със семейството си в провинциално градче в Пенсилвания, където е пастир на местната църква. Когато един следобед, преглеждайки вестника, вижда статия за процеса на млади момчета, съдени за убийство, Дейвид решава, че трябва веднага да замине за Ню Йорк и да се срещне с тези младежи. Това променя не само неговия, но и живота на десетки други. Попадайки сред едни от най-жестоките улични банди, Дейвид бързо спечелва доверието и на най-закоравелите сърца. Кръстът и героите на ножа се превръща в бестселър с продадените над 15 милиона копия. Една истинска история за страха ... |