Гръцката цигуларка

Гръцката цигуларка Сорая Лейн Времетраене: 1:05 мин. Италианската балерина Сорая Лейн Времетраене: 0:47 мин. Кубинската наследница Сорая Лейн Времетраене: 0:59 мин. Момичетата от Пърл Харбър Сорая М. Лейн Времетраене: 1:14 мин. Колибата Уилям Пол Йънг Времетраене: 1:06 мин. Колибата (The Shack) Филм по книгата на Уилям Пол Йънг Времетраене: 2:26 мин. Героичната арка Жозе Родригеш душ Сантуш Времетраене: 1:11 мин. Любов като роман Ашли Постън Времетраене: 1:00 мин. Изгубени в полета от чувства Б. К. Борисън Времетраене: 0:56 мин. Моят кулинарен дневник и разни други мисли. Биография Стенли Тучи Времетраене: 1:00 мин. Парти с казуар Леонардо Сан Пиетро Времетраене: 1:03 мин. В лабиринта на хормоните: Ендометриоза Михаела Шехова Времетраене: 1:01 мин. Ади Цанова Времетраене: 2:13 мин. Да целунеш небето Криста Ричи, Бека Ричи Времетраене: 1:05 мин. Незабрава Катя Зографова Времетраене: 0:59 мин. Страховете и вярванията Лиз Бурбо Времетраене: 0:59 мин. Пробуждане Дийпак Чопра Времетраене: 0:59 мин.

Ела загърбва страстта си към рисуването след трагичната смърт на своя брат и започва работа в галерия в Лондон. Тя изненадващо научава, че баба ѝ е родена в Домът на надеждата: място, където в миналото млади неомъжени жени са намирали подслон и приемни семейства за децата си. В красива кутийка с името на баба ѝ, оставена от вече покойната собственичка на дома, Ела намира черно-бяла снимка и пожълтял нотен лист.

Оказва се, че снимката е направена на живописния гръцки остров Скопелос, сгушен в тюркоазените води на Егейско море. За да разбере повече за жената на нея и връзката с обичаната ѝ баба, която вече не е между живите, Ела заминава за Гърция. Там научава сърцераздирателната история на красивата Александра, принудена да изостави не само мечтата си да стане цигуларка, но и своя любим, за да не посрами семейството си.

Ела научава за саможертвата на влюбените и се изправя лице в лице с гръцките си роднини, за които дори не е подозирала. Но дали тяхната история ще ѝ вдъхне смелост да потърси щастието си у дома или пленителната красота на острова ще я накара да остане там завинаги?

"Ела отново седеше зад бюрото, играеше си с химикалката и се взираше в снимката. В нея имаше нещо, което постоянно привличаше вниманието ѝ. Постави я до лаптопа си така, че да бъде обърната към нея. Отново изписа в Гугъл Гърция и прегледа безброй изображения, докато не се изгуби в море от искряща синя вода, което подсили копнежа ѝ да го види със собствените си очи.

От години не си беше позволявала истинска почивка. Беше напът да резервира едно пътуване, когато пандемията връхлетя и преобърна живота на всички, включително и нейния. Оттогава се отдаде на работата си, опитвайки се да възвърне блясъка, който галерията притежаваше преди ограниченията. За щастие, продажбите им останаха високи, като инвеститорите с готовност участваха в онлайн търгове, когато не можеха да видят творбите лично, но сега отново приветстваха клиентите си. Беше невероятно и тя имаше чувството, че от месеци поддържаше това високо ниво, но също така започна да осъзнава, че нямаше начин да продължи да работи още дълго с това темпо. Не и без да се срине психически или да влоши здравето си. Една ваканция в Гърция може би ще поправи това...

Задържа пръста си върху мишката, докато разглеждаше последното изображение. Имаше прикачен уебсайт за къща под наем на остров, за който не беше чувала, но със сигурност приличаше на онзи от снимката. Вдигна я отново и я приближи до екрана, местейки поглед между двете. Нямаше как да бъде напълно сигурна, особено когато едната беше черно-бяла, но някакъв вътрешен глас се опитваше да я убеди, че това беше мястото. Или пък просто желанието ѝ да се окаже права надделяваше. И тогава осъзна защо разпозна мястото - беше го виждала във филма Мама миа. Остави снимката и реши да отвори изображението на екрана, при което се появи малка селекция от къщи за гости на остров Скопелос в Егейско море. Особено много ѝ допадна една - беше малка, с гипсова мазилка, разположена на върха на стълбище, с гледка към морето. Вратите ѝ се отваряха навън и саксии с розови цветя красяха прозорците. Това, което накара дъха ѝ да спре, беше стативът, поставен в спретнатия двор и обърнат към синьото море.

Ами ако отида там? Ако избягам от живота си за седмица? Или за две. Преглътна. За месец? Не си беше взимала отпуск от години и нищо не ѝ пречеше да организира времето си, но когато се огледа наоколо, осъзна колко трудно би било това за всички останали. Всъщност галерията беше самата тя. Ежедневно поемаше цялото ѝ управление, договаряше се с художниците, обслужваше редовните клиенти... Отново се загледа в монитора с намерението да провери датите, на които къщата щеше да бъде свободна, и остави въображението си да се развихри. Почти усети солта във въздуха, вкусните морски дарове и розето, което отпиваше в късните следобедни часове. Отвори бележника си и го прегледа. Нямаше нищо, което не би могла да възложи на някой друг, ако се наложеше, с изключение на изложбата в петък. Все пак щеше да следи имейла си, в случай че някой от клиентите ѝ се нуждаеше от нея или възникнеше спешен случай. Но...

Отново погледна снимката на бюрото си, след това къщата на екрана. Просто го направи. Защо веднъж в живота си да не се поглезя с нещо? Защо не мога да взема решение, без да се чувствам виновна? Устата ѝ пресъхна, затова преглътна, без да откъсва очи от острова, който сякаш крещеше името ѝ, после бързо затвори лаптопа. Нямаше начин да предприеме нещо такова. Какво, за бога, си въобразявам? Разтърси глава, сякаш се опитваше да се отърси от мислите за Гърция, после отново включи компютъра и отвори нов прозорец за търсене. Трябваше да се заеме с нещо полезно, като например да проучи Домът на надеждата и да се опита да открие връзката със семейството си. Някои от попаденията не бяха свързани с темата, която я вълнуваше, затова въведе още информация в търсачката. И на третата страница откри това, което я интересуваше. Домът за неомъжени жени и бебетата им е затворен след смъртта на Хоуп Беренсън, жената, която го основава и до края на живота си не престава да им помага.

Ела вдигна глава, за да се увери, че никой в галерията не се нуждае от нея, преди да отвори статията, изгаряна от любопитство. Наведе се напред и се зачете в думите на екрана: Хоуп Беренсън, основателка на Домът на надеждата, посвети живота си да помогне на неомъжени жени и техните бебета. Тя почина през уикенда, заобиколена от най-близките си хора, които често я наричаха ангел на неомъжените и жена, изпълнена със състрадание и отдаденост към другите - качества, каквито рядко се срещат. Тя не е имала собствени деца, въпреки че е посветила живота си на тези, които са били нежелани, но ще бъде запомнена в обществото със своята всеотдайност. Завещала е имението си на Лондонския кризисен център за жени, като волята ѝ е имотът да бъде продаден и със средствата да се финансира изграждането на нов център. Получената сума от продажбата на имота не се съобщава, но е била значителна, заедно с неочаквано щедро дарение от предприемача. Получателят е решил да почете щедростта на Хоуп, която им позволява да продължат да работят в подкрепа на жените и им дава възможност да създадат нов център за подпомагане на млади майки с бебета. Това не би могло да се осъществи, без щедростта на Беренсън."
Из книгата

Сорая Лейн завършва право, но решава, че кариерата на юрист не е за нея и се посвещава на детската си мечта да стане писател. Автор е на съвременна дамска проза и на исторически романи. Живее в малка ферма в родната си Нова Зеландия със своя съпруг и двамата им сина. Италианската балерина се появява на пазара през 2022 г. и се превръща в световен бестселър, преведен на 20 езика. Огромен е успехът и на Кубинската наследница и Гръцката цигуларка.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com