Във Фазановия резерват, на английско имение, живее Люси, с нейните баба и дядо. Мир и спокойствие царят в обикновения ѝ живот, но един въпрос постоянно я тормози - кои са нейните родители. Когато се появява новият ѝ приятел Дон, Люси взима твърдото решение да разбере. Разочарована от отговорите, които открива, Люси трябва да реши дали да напусне уюта и спокойствието на дома, рискувайки да нарани любимите си баба и дядо. Дали те ще ѝ простят и способна ли е тя самата да прощава, така както нейният скъп Приятел, Когото открива на най-неочаквано място. ... |
|
От мисълта да се сприятели с някого стомахът на коалата Кери се присвива. Тя се притеснява дори да поздравява. За щастие, Мис Моли винаги е готова да помогне - в своето училище на върха на дървото. Как Кери преодолява страховете и притесненията си прочетете в книгата! "Господин Енот помоли учениците да измислят забавни неща, които да правят с приятели, дори да нямат играчки. Имаше много идеи... После близнаците вомбати се скараха. Близнаците изобщо не искаха да играят на едно и също нещо. Господин Енот обясни, че не се и налага. Понякога приятелите искат да си играят сами, но това не значи, че не са ти приятели. ... |
|
Малката Ида трябва да спаси сестричката си, която е открадната от гоблини. Морис Сендак издава книгата през 1981 г., а пет години по-късно тази история вдъхновява Джим Хенсън за филма му Лабиринт с Дейвид Боуи. Там, навън е удостоена с медала Калдекот през 1982, с който всяка година се отличават най-добрите американски картинни книги. Морис Сендак е носител и на наградата Ханс Кристиан Андерсен, връчвана веднъж на две години на най-добрите илюстратори на детски книги в света; наградата Лора Ингълс Уайлдър на Американската библиотечна асоциация като признание за цялостното му творчество; Националния медал за изкуство ... |
|
От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото - до екологичния вик за съдбините на планетата - това е амплитудата, която очертават нейната словесна музика на водата. Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете. И все пак, тя самата на 6.09.1979 година е записала в дневника си, публикуван след самоубийството ѝ: "... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност - стихийни, неосмислени, неосъзнати, ... |