На 9 януари 2017 г. на 91-годишна възраст ни напусна големият социолог и учен
Зигмунт Бауман. Полският теоретик е допринесъл със своите фундаментални изследвания по темата за глобализацията. Бауман е един от най-явните защитници на бедните и онеправданите.
Бауман е роден на 19 ноември 1925 г. в семейство на евреи в Полша. От 1971 г. живее в Англия, след като е бил изгонен от страната си по време на антисемитска кампания, изработена от комунистическото управление. Там той става професор по социология в Университета на Лийдс и по времето на своето преподаване издава над 40 книги.
Един от най-авторитетните трудове на социолога е книгата "
Глобализацията". В нея той разглежда проблемите на неравномерно разпределеното благо. Тази книга е важен принос към развитието на социалната теория днес. Тя е написана с висока професионална вещина и дава много поводи за размисъл по актуални и съвременни теми.
Една от първите разработки, с които името на учения става известно, е анализът му на връзките между модерността и Холокоста и постмодерния консумеризъм. В книгата си "Модерност и Холокост" Зигмунт Бауман блестящо поставя въпроса на какво би могла да ни научи социологията, докато разглеждаме подобни явления. Според много учени такъв труд за първи път се е появил на сцената на световната социологическа литература и ще остане в историята като книга, която "променя основно представите ни за нашето време".
"
Бежанци пред дверите на Европа" е последната книга на Бауман, в която прави анализ на отразяването на мигрантската криза през политическия и медийния дискурс. В нея той описва миграцията като "естествено състояние на човечеството" и припомня една голяма истина, че ние сме част от едно човечество, споделяме една планета и "миграционната криза" е нашата обща съдба. Теоретикът изследва езикът на омразата и го тълкува като начин, по който европейската общност се защитава срещу несигурността, предизвикана от мигрантската вълна.
Зигмунт Бауман посещава България за последно през 2012 г., когато изнася лекция в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и бива удостоен с Почетния знак на Института за изследване на обществата и знанието на БАН.
Снимка: Grzegorz Lepiarz, Forbes