Макар да е едва втора книга за Дот Хъчисън, тя предизвиква фурор в родната ѝ страна. Романът вече се бори за титлата най-добър хорър в класацията на "Goodreads". У нас тиражът е под знака на издателство "Милениум", а премиерата е на първи април. Без значение от пол и възраст, почитателите на психотрилъри ще я оценят високо.
Из чужди медии се разпространяват и слуховете за екранизация на "Градината на пеперудите". На какво се дължи огромният успех на романа? Стилът на авторката е неподражаем, задълбочен и поетичен. Сюжетът - пълен с изненади. Възможно ли е да се лиши човек от свободна воля и да се очаква, че ще е способен на надежда, любов и щастие? Какъв е мотивът на един покварен ум да отнема свободата и правото на живот на другите? Може ли той да проумее злото, което причинява? Образите, които Дот Хъчисън изгражда, са многопластови. В някои отношения, злодеят се различава от традиционните "чудовища", с които сме свикнали. Усещането за смразяващ ужас е неизбежно, а любопитството на читателя - неутолимо до края.
"Градинарят" е колекционер на хора. Похитените от него жени са държани насила в подобие на огромен стъклен балон, наречен "Градината". Гледката е красива - водопад, езеро, изкуствена скала. Но те никога повече няма да видят външния свят. Всяка от тях получава ново име и различна татуировка с крила на гърба си. Обсебен от красотата, Градинарят обгрижва своята "собственост" и създава нещо като рай, в който всяка пеперуда е длъжна да блести със своята индивидуална ценност. Жертвите носят красиви рокли с гол гръб, за да се виждат крилата им. Те получават грижи, насърчавани са техните хобита и наклонности. И едновременно с това, треперят ежедневно пред ужасни обстоятелства и мъчения: престъпления, извършвани с хладнокръвна жестокост. Мястото обаче е разкрито, а задачата на ФБР е да сглоби зловещия пъзел на тази история. Ключов е образът на Мая - момиче, което разказва ужасяващи неща и само по себе си представлява загадка.
Коя е Дот Хъчисън?
Дот Хъчисън е авторка и на тийнейджърския роман "A Wounded Name" (по мотиви от "Хамлет" на Шекспир). Полусериозно заявява, че е работила в лагер за бойскаути, в занаятчийски магазин и на Ренесансов панаир - като пешка от комплект за шах с човешки фигури. Хъчисън се гордее, че е останала в прекрасна връзка с младежката си същност. Обича бурите, митологията, историята и филмите. Споделя, че може с часове да чете статии, свързани или пък не с нейните изследвания. Харесва ѝ да вярва, че Свети Георги е съжалявал до края на живота си, задето е убил змея. В момента почитателите ѝ очакват и следващото заглавие - "Roses of May".
Анотация на "Градината на пеперудите"
Близо до усамотено имение се простира разкошна градина, където растат ароматни цветя, ехтят водопади и бродят скъпоценни Пеперуди - млади жени, отвлечени и татуирани с пищни криле, за да наподобяват деликатните създания, на които са кръстени.
Над тях бди Градинаря - извратен мъж, обсебен от красотата им. Мечтата му е да улови колкото се може повече прелестни образци за колекцията си. Когато съществуването на изящния затвор е разкрито, една от оцелелите Пеперуди на име Мая е подложена на разпит. Момичето споделя ужасяващи истории за живота в Градината и за маниака, готов на всичко да съхрани съвършената красота на пленничките си.
Двама агенти на ФБР са натоварени със задачата да разплетат най-смразяващия случай, с който някога са се сблъсквали, и да подредят пъзела, който миналото на Мая представлява. Колкото повече разкрива тя обаче, толкова по-силно агентите се съмняват в искреността ѝ...
Над тях бди Градинаря - извратен мъж, обсебен от красотата им. Мечтата му е да улови колкото се може повече прелестни образци за колекцията си. Когато съществуването на изящния затвор е разкрито, една от оцелелите Пеперуди на име Мая е подложена на разпит. Момичето споделя ужасяващи истории за живота в Градината и за маниака, готов на всичко да съхрани съвършената красота на пленничките си.
Двама агенти на ФБР са натоварени със задачата да разплетат най-смразяващия случай, с който някога са се сблъсквали, и да подредят пъзела, който миналото на Мая представлява. Колкото повече разкрива тя обаче, толкова по-силно агентите се съмняват в искреността ѝ...
Откъс от книгата
– Нещо ново?
– Открили са съвпадения с няколко съвсем скоро докладвани безследно изчезнали и родителите пътуват насам. Засега става въпрос само за Източното крайбрежие.
Виктор сваля снимката от стъклото и я слага обратно в джоба на сакото си.
– Нещо друго за момичето?
– Някои от останалите я нарекоха Мая, след като бе доведена тук. Няма фамилия.
– Истинското ѝ име?
Едисън изсумтява.
– Съмнявам се.
С мъка закопчава якето си над тениската си на "Редскинс". След като откликналият на сигнала екип намери оцелелите, прекъснаха почивката на хората на Виктор, за да поемат случая. Познавайки вкуса на Едисън, Виктор е благодарен, че на блузата му няма голи жени.
– Наш екип преглежда основната къща, за да види дали копелето не е запазило някакви лични вещи на жертвите.
– И двамата ще се съгласим, че е държал в себе си доста от най-личните им притежания. Едисън като че ли си спомня какво е видял в имота и не спори.
– Защо точно тя? - пита той.
– Рамирес казва, че има и други с не толкова лоши наранявания. По-уплашени и може би по склонни да говорят. Тази ми изглежда костелив орех.
– Другите момичета се отнасят към нея с респект. Трябва да разбера причината. Би следвало отчаяно да искат да се приберат у дома, но защо тогава я гледат по този начин и отказват да отговарят на въпросите?
– Мислиш, че може да е част от всичко?
– Това е нужно да узнаем.
– Виктор взема бутилка вода от плота и дълбоко си поема дъх.
– Добре. Да поговорим с Мая.
Момичето се обляга на стола, когато влизат в стаята за разпити. Увитите ѝ в марля пръсти са сплетени на корема. Позата ѝ не е толкова защитна, колкото Виктор очаква, а смръщеното лице на партньора му става ясно, че и той е озадачен. Очите ѝ се стрелват към агентите и попиват всички подробности. Мислите ѝ се подреждат логически в главата, но нито една от тях не е изписана на лицето ѝ.
– Благодаря, че дойде с нас - започва Виктор, като замазва факта, че не ѝ е бил даден друг избор.
– Това е специален агент Брандън Едисън, аз съм специален старши агент Виктор Хановериан. Ъгълчето на устата ѝ се стрелва за миг нагоре, но това едва ли може да се нарече усмивка.
– Специален старши агент Виктор Хановериан - повтаря тя с дрезгав глас.
– Трудно за изговаряне.
– Би ли предпочела да ме наричаш Виктор?
– Нямам предпочитания, но благодаря.
Отвърта капачката и ѝ подава бутилката с вода, като се възползва от момента, за да премисли стратегията си. Определено не е травмирана, нито пък срамежлива.
– Обикновено хората се представят по друг начин.
– С разни пикантерии? - отвръща тя.
– Хобито ти е да плетеш кошници и да плуваш на дълги разстояния, а Едисън обича да се разхожда по улиците с високи токчета и минижуп?
Едисън изсумтява и стоварва юмрук върху масата.
– Как се казваш?
– Не бъди груб.
Виктор хапе устни, за да потисне напиращия смях. Няма да улесни ситуацията - със сигурност няма да допринесе за спокойствието на партньора му - но въпреки това изкушението е налице.
– Би ли ни казала името си?
– Благодаря, но не. Не мисля, че желая да го споделя.
– Някои от момичетата те наричаха Мая.
– Тогава защо си правите труда да питате?
Чува как Едисън рязко си поема дъх, но не му обръща внимание.
– Бихме искали да научим коя си, как се озова тук. Целта ни е да ти помогнем да се прибереш у дома.
– А ако ви кажа, че нямам нужда от помощта ви, за да се прибера у дома?
– Тогава ще се зачудя защо не си го направила досега.
На лицето ѝ се появява нещо като усмивка и едната ѝ вежда трепва в изражение, което може да мине и за одобрително. Красиво момиче е, със златисто -смугла кожа и бледокафяви, почти кехлибарени очи, но не излъчва мекота. Усмивката й трябва да се заслужи.
– Мисля, че и двамата знаем отговора на този въпрос. Но нали вече не съм там? Сега мога да се прибера у дома.
– И къде се намира домът ти?
– Не съм сигурна, че още е на същото място.
– Това не е игра - тросва се Едисън.
Момичето хладно го преценява с поглед.
– Не, разбира се, че не е. Има мъртви хора, съсипани животи, а съм сигурна, че и на вас
е било причинено голямо неудобство, когато се е наложило да си тръгнете от мача.
– Открили са съвпадения с няколко съвсем скоро докладвани безследно изчезнали и родителите пътуват насам. Засега става въпрос само за Източното крайбрежие.
Виктор сваля снимката от стъклото и я слага обратно в джоба на сакото си.
– Нещо друго за момичето?
– Някои от останалите я нарекоха Мая, след като бе доведена тук. Няма фамилия.
– Истинското ѝ име?
Едисън изсумтява.
– Съмнявам се.
С мъка закопчава якето си над тениската си на "Редскинс". След като откликналият на сигнала екип намери оцелелите, прекъснаха почивката на хората на Виктор, за да поемат случая. Познавайки вкуса на Едисън, Виктор е благодарен, че на блузата му няма голи жени.
– Наш екип преглежда основната къща, за да види дали копелето не е запазило някакви лични вещи на жертвите.
– И двамата ще се съгласим, че е държал в себе си доста от най-личните им притежания. Едисън като че ли си спомня какво е видял в имота и не спори.
– Защо точно тя? - пита той.
– Рамирес казва, че има и други с не толкова лоши наранявания. По-уплашени и може би по склонни да говорят. Тази ми изглежда костелив орех.
– Другите момичета се отнасят към нея с респект. Трябва да разбера причината. Би следвало отчаяно да искат да се приберат у дома, но защо тогава я гледат по този начин и отказват да отговарят на въпросите?
– Мислиш, че може да е част от всичко?
– Това е нужно да узнаем.
– Виктор взема бутилка вода от плота и дълбоко си поема дъх.
– Добре. Да поговорим с Мая.
Момичето се обляга на стола, когато влизат в стаята за разпити. Увитите ѝ в марля пръсти са сплетени на корема. Позата ѝ не е толкова защитна, колкото Виктор очаква, а смръщеното лице на партньора му става ясно, че и той е озадачен. Очите ѝ се стрелват към агентите и попиват всички подробности. Мислите ѝ се подреждат логически в главата, но нито една от тях не е изписана на лицето ѝ.
– Благодаря, че дойде с нас - започва Виктор, като замазва факта, че не ѝ е бил даден друг избор.
– Това е специален агент Брандън Едисън, аз съм специален старши агент Виктор Хановериан. Ъгълчето на устата ѝ се стрелва за миг нагоре, но това едва ли може да се нарече усмивка.
– Специален старши агент Виктор Хановериан - повтаря тя с дрезгав глас.
– Трудно за изговаряне.
– Би ли предпочела да ме наричаш Виктор?
– Нямам предпочитания, но благодаря.
Отвърта капачката и ѝ подава бутилката с вода, като се възползва от момента, за да премисли стратегията си. Определено не е травмирана, нито пък срамежлива.
– Обикновено хората се представят по друг начин.
– С разни пикантерии? - отвръща тя.
– Хобито ти е да плетеш кошници и да плуваш на дълги разстояния, а Едисън обича да се разхожда по улиците с високи токчета и минижуп?
Едисън изсумтява и стоварва юмрук върху масата.
– Как се казваш?
– Не бъди груб.
Виктор хапе устни, за да потисне напиращия смях. Няма да улесни ситуацията - със сигурност няма да допринесе за спокойствието на партньора му - но въпреки това изкушението е налице.
– Би ли ни казала името си?
– Благодаря, но не. Не мисля, че желая да го споделя.
– Някои от момичетата те наричаха Мая.
– Тогава защо си правите труда да питате?
Чува как Едисън рязко си поема дъх, но не му обръща внимание.
– Бихме искали да научим коя си, как се озова тук. Целта ни е да ти помогнем да се прибереш у дома.
– А ако ви кажа, че нямам нужда от помощта ви, за да се прибера у дома?
– Тогава ще се зачудя защо не си го направила досега.
На лицето ѝ се появява нещо като усмивка и едната ѝ вежда трепва в изражение, което може да мине и за одобрително. Красиво момиче е, със златисто -смугла кожа и бледокафяви, почти кехлибарени очи, но не излъчва мекота. Усмивката й трябва да се заслужи.
– Мисля, че и двамата знаем отговора на този въпрос. Но нали вече не съм там? Сега мога да се прибера у дома.
– И къде се намира домът ти?
– Не съм сигурна, че още е на същото място.
– Това не е игра - тросва се Едисън.
Момичето хладно го преценява с поглед.
– Не, разбира се, че не е. Има мъртви хора, съсипани животи, а съм сигурна, че и на вас
е било причинено голямо неудобство, когато се е наложило да си тръгнете от мача.
