Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Спомени и документи от борбата за свобода."В началото на миналия век село Пирин се превръща в един от центровете на борбата за освобождение на Македония. Не случайно титанът Яне Сандански се е чувствал в него като у дома си и тук е имал от верни по-верни приятели и другари, с които е споделял в последната вечер, преди да го убият от засада, дори интимни неща от живота си. Вече не съм в първа младост и искам да споделя този път не любопитни случки от изпълнителската си кариера, а такива за чутото от моите дядовци и баби, прочетено в документални разкази и журналистически материали, изследвания на историци, ... |
|
|
"Предлаганият украинско-български речник е с ясна практична насоченост. Той има за цел да подпомогне всички хора - студенти, лексиколози, етнографи, дори биолози, зоолози - с интерес към украинистиката, към живота и историята на украинския народ, към неговите нрави, вярвания, митология, занаяти, бит, междуличностни, както и семейни отношения, и към богатата му и разнообразна природа. За основа на речника е използван предимно "Словарь української мови" под редакцията и решаващото участие на големия украински лексикограф и етнограф Борис Гринченко. Речникът за пръв път е издаден през 1907 г. Правени са опити ... |
|
|
В първите няколко години след 1944-та погледите на всички българи са вперени в Парижката мирна конференция, където се решава ще я има ли България. Съветският съюз се намесва решително и стопира всички заплахи за разпарчетосване на родината ни. Но е имало още една огромна заплаха - българският народ е заплашен от гладна смърт, от началото на 1945 г. по нашите земи върлува тригодишна страшна суша. Унищожението на селскостопанската продукция през 1945-а надхвърля 50%. Загиват от глад и 2 милиона овце. Тогава цяла Европа е в плен на глада, но той е особено безмилостен в пометената от вихъра на войната руска земя. Ала ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
"Спомням си сякаш вчера беше, а не преди няколко години... В един горещ и напълно обикновен ден чичо Олег и Алисе изненадващо кацнаха в Мауес. Когато рано сутринта получих имейла, с който ми съобщаваха, че тръгват от Белен и ще пристигнат още преди обяд, се разтревожих: какви ли са ги надробили там, дали не се е случило нещо лошо, за да пристигнат толкова внезапно?" Из книгата ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Не е за вярване - аз и сега не го вярвам! - но, никога най-малкият днес се оказвам най-старият в преплетените клони на родовото дърво! Как да разбирам това? Фалшива новина? Конспирация? Неуместна шега с набеден късметлия? Нищо сензационно, впрочем! Цял живот така си е било с мене: от ден в ден, от сезон в сезон, от възраст във възраст - винаги съм се озовавал подранил или закъснял, все изненадан, все объркан и подозрителен... Но от това сега какво следва? Може би мемоари? Баберки из опосканите градини на спомените? Кръст на анонимността и шанс светът да занемее пред моята изключителна значимост?& ... |
|
|
В тази книга професор Костадинов разказва за своето изграждане като личност и професионалист, като същевременно разсъждава върху професионалната идентичност на ветеринарните лекари. В нея читателят ще намери интересни факти от историята на българската ветеринарна медицина, а защо не - и идеи за решаване на някои професионални проблеми в динамичното съвремие. ... |
|
|
Златка Борисова е родена в Самоков, в подножието на Рила планина. Завършва средното образование в родния си град, а след това руска гимназия "Иван Вазов" - Пловдив, следва в медицинския институт "Йорданка Филаретова" - София, както и института за международен туризъм - Бургас. Произхожда по бащина линия от средновековен чипровски болярски род, а по майчина линия от унгарски цигани махараджи. Потомка е на Илия Маринов, създателя на първото свободно училище в България. Продуцира 16 документални филма, пише сценарии за театрални постановки и филми, автор е на стихове на български и гръцки език и текстове ... |
|
|
Книга на журналиста Велислава Дърева - "Атентатът '1925. Денят, в който се отвориха портите Адови" е публицистично-документален труд, който разглежда атентата в църквата "Света Неделя", при който загиват над 200 души, а 500 са ранени. Велислава Дърева е публицист, политически анализатор, драматург и кинодокументалист, с над 2 500 публикации, 15 филма и 3 книги, носител на многобройни национални и международни награди. В своето документално-публицистично изследване авторът реконструира историческото време. Време, в което България преживява три войни, три национални катастрофи, три въстания, един ... |
|
|
Записки на един българин в Амазония. ... "И сред оглушителния сутрешен крясък на маймуни и пъстроперести папагали, които изпълват джунглата - изумлението, което предизвиква внезапно произнесената команда "Шаро, тук!", с която викат някакво куче. И последвалата прегръдка с възторженото "И ти ли си българин бе, пич?" За да се разбере за колко много нашенци, опънали платна по тези отвъдокеански азимути в гонене Синята птица на успеха, как цялата ни необозрима планета, с всичките й паралели и меридиани, континенти, острови и рифове, в миг иде се свие колкото една шепа, и тя се нарича „сърце". И в ... |
|
|
"Неговите спомени доказват, че политкоректният прочит на соца е скучен." Петко Тодоров Валентин Караманчев е роден на 06.02.1932 г. в гр. Гоце Делчев. Автор е на книгите: Мървашки песнивец (1981 г.), Черешова задушница (1986 г.), Елен от Велика гора (1996 г.), Въздаяние (2004 г.). През 1990 година се установява в село Хърсово, Санданско. Премества се в подножието на Пирин и Алиботуш, по негово твърдение, "за да не гладува душата му". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
