На 21 юни на българския книжен пазар ще се появи още един заплетен трилър на
Дейвид Балдачи. Почитателите на автора могат да затаят дъх и да се потопят отново в история от света на поредицата с героя Еймъс Декър. Книгата е част от каталога на издателство "
Обсидиан" и ще носи заглавието "Предатели".
Напомняме, че за пръв път се срещнахме с Еймъс Декър в "Абсолютна памет". Съдбата на героя се променя завинаги - и то не веднъж, а два пъти. Първият път е когато травма, получена при спортен инцидент, завършва с необясним "страничен ефект" за неговата памет - Еймъс не може да забрави нищо. Вторият път настъпва почти двадесет години по-късно. Прибирайки се у дома, Еймъс заварва най-близките си мъртви. Изгубил всичко, на него не му остава нищо друго, освен да разреши зловещата загадка и да открие убиеца, който трябва да понесе наказанието си.
Какво ще прочетем в "Предатели"? Еймъс Декър става свидетел на показно убийство пред централата на Бюрото във Вашингтон. Мъж застрелва жена, след което се самоубива. Дори за Декър, човек с феноменална памет и изключителна наблюдателност, убийството си остава необяснимо. Екипът му започва разследване, но не открива никаква връзка между стрелеца Уолтър Дабни, който има успешна консултантска фирма и прекрасно семейство, и жертвата, учителка по математика.
Тъкмо когато Декър тръгва по обещаваща следа, на сцената излиза амбициозната Харпър Браун от Агенцията за военно разузнаване, която също разследва случая, тъй като той засяга националната сигурност. Уолтър Дабни е бил подизпълнител на секретни проекти и е продавал информация на вражеско разузнаване или още по-зле - на терористична групировка. АВР се опасява, че ще настъпи нов Единайсети септември. Декър никога не е следвал правилата, още по-малко сега, когато залогът е толкова голям. Той трябва да разреши случая, преди да е станало твърде късно.
Откъс от книгата
"От няколко месеца спазваше диета и бе свалил доста килограми, но още имаше какво да се желае. Беше облечен с бежов панталон с изцапани маншети и измачкана фланела с емблемата на "Бъкайс", университетския отбор в Охайо, за който бе играл някога. Фланелата прикриваше не само корема му, но и пистолета "Глок 41", затъкнат в кобура на кръста му. Напълно заредено със стандартния пълнител за тринайсет патрона, оръжието тежеше малко повече от килограм. Огромните му обувки четирийсет и осми номер шляпаха шумно по тротоара. Косата му бе, меко казано, несресана. Декър работеше във вашингтонския офис на ФБР. Отиваше на среща, която трябваше да се проведе в Хувър Билдинг. Той не очакваше тя да мине приятно. Предчувстваше, че се готвят промени, а не обичаше промените. Бе преживял достатъчно превратности на съдбата през изминалите две години и смяташе, че му стигат за цял живот. Тъкмо бе свикнал с работата си във ФБР и с новия си живот. Искаше нещата да продължат както досега. Но очевидно това не зависеше от него.
Заобиколи огражденията, поставени на тротоара и част от пътното платно. Капакът на една от уличните шахти бе отворен и край оранжевата лента, която я заобикаляше, се бяха събрали работници. От шахтата надзърна мъж с предпазна каска, който подаде някакъв инструмент на свой колега. Останалите работници стояха наоколо, едни пиеха кафе, други разговаряха. Хубава работа, стига да можеш да се уредиш с нея, помисли си Декър. Той видя Дабни пред себе си, но не му обърна внимание. Декър не забеляза Бъркшър, защото погледът му не стигна толкова далече по улицата. Подмина входа на гаража и кимна на униформения охранител, който беше в малката будка на тротоара. Мъжът, който стоеше неестествено изправен, сякаш бе глътнал бастун, кимна в отговор. Очите му бяха скрити зад тъмни очила, но не изпускаха нищо от онова, което се случваше на улицата. Дясната му длан лежеше върху ръкохватката на служебния пистолет. Оръжието бе девет милиметрово, заредено с патрони "Спиър Голд Дот", които ФБР използваше заради високата пробивна сила на куршума. Рекламният им слоган спокойно можеше да гласи: "Един изстрел, един труп". В интерес на истината, това се отнасяше за повечето куршуми, стига, разбира се, да попаднеха на точното място в мишената.
Някаква птица прелетя пред Декър, кацна на една лампа и огледа с любопитство минувачите. Беше студено и той потрепери въпреки дебелата фланела. Слънцето се бе скрило зад гъстите облаци, появили се на хоризонта преди час; бяха прекосили река Потомак и надвиснали над Вашингтон като огромен сив купол. Дабни наближи края на пряката, където трябваше да завие наляво. Входът за външни лица с назначени срещи в централата на ФБР се намираше точно там. Преди години федералните организираха безплатни обиколки, за да могат обикновените хора да зърнат прочутите лаборатории на Бюрото или да видят как агентите се упражняват на стрелбището. Тероризмът бе сложил край на всичко това. След Единайсети септември туровете из сградата бяха отменени. Ръководство на ФБР ги възстанови през 2008 г. и дори създаде специален образователен център за посетители. Днес обаче заявката за участие в подобна обиколка трябваше да се изпрати поне месец по-рано, за да може Бюрото да провери съответния кандидат.
Повечето федерални сгради отдавна се бяха превърнали в крепости, където човек трудно можеше да влезе и още по-трудно да излезе. Когато приближи ъгъла, Дабни забави ход. Бъркшър обратното - забърза се. Декър продължи със същото темпо. Дългите му крачки скъсиха разстоянието между него и Дабни на десетина метра. В този момент Бъркшър се намираше на пет-шест метра пред Дабни. Секунди по-късно двамата се озоваха на метър и нещо един от друг. Бъркшър го забеляза едва сега, и то само защото се намираше толкова близо до него. Дабни изобщо не я погледна, поне в първия миг. В следващия усети, че тя го наблюдава, усмихна се и ако носеше шапка, най-вероятно щеше да я повдигне учтиво. Бъркшър не отговори на усмивката му, а посегна към закопчалката на дамската си чанта. Дабни забави ход. Декър погледна към отсрещния тротоар и видя един фургон, превърнат в павилион за бурито. Зачуди се дали ще има време да хапне бурито преди срещата. Реши обаче, че хем ще закъснее, хем ще наруши диетата си, затова погледна отново напред. Бъркшър и Дабни стояха един до друг.
Декър не им обърна внимание; предположи, че се познават и най-вероятно са си уговорили среща тук. Погледна часовника си; не искаше да закъснее. Ако бе писано животът му да се промени, не биваше да закъснява за тази промяна. Но когато вдигна поглед, замръзна на място. Дабни бе на две крачки зад жената. Бъркшър нямаше представа, но той бе насочил пистолет към тила ѝ - компактен модел "Берета". Декър посегна към служебното си оръжие и тъкмо щеше да му изкрещи, когато Дабни дръпна спусъка. Бъркшър полетя напред, когато куршумът се заби в главата ѝ по възходяща траектория. Той премина през продълговатия мозък, отскочи от черепа като топче за флипер, прониза главния мозък и излезе през носа ѝ. Благодарение на кинетичната си енергия куршумът остави изходна рана, три пъти по-голяма от входната. Жената падна на тротоара и кръвта, потекла от обезобразеното ѝ лице, опръска плочките. Декър хукна напред с изваден пистолет, докато останалите минувачи се разбягаха с писъци."
Из книгата 
