Духовните, културно-исторически и социални основи на Валдорфската педагогика

Цикъл от шест лекции изнесени в Дорнах от 9 до 17 август 1919 г.

След края на Първата световна война, 1914 - 1918 г., Рудолф Щайнер за пръв път има възможност да пътува до Германия, където в Щутгарт говори пред фабрични работници за троичния социален организъм. По същото време изнася други дванадесет лекции върху педагогиката, Духовно-научно разглеждане на социалните и педагогическите въпроси, Събрани съчинения 192.

Същата тема той обсъжда и в предлаганите шест лекции. Веднага след това Рудолф Щайнер се завръща в Щутгарт и от 21 август 1919 г. изнася лекционния цикъл Общото човекознание като основа на педагогиката, Събрани съчинения 293, последван от Възпитателното изкуство. Методика и дидактика, Събрани съчинения 294 и 295, те имат за цел да подготвят преподаватели за първите Валдорфски училища.

Първа лекция, Дорнах, 9 август 1919. - Историческите изисквания на съвремието. Противоположността между Изтока и Запада. Майя и идеология. Новият възглед за природата и неговата нереалност. Троичното устройство на социалния организъм като историческо изискване. Възпитанието на детето. Подражанието, авторитетът и любовта: тяхното място в духовното израстване на човека
Втора лекция, 10 август 1919. - Отзвуци от гръцката и римската душевна нагласа в нашето съвремие. Епохата на индустриализма. Как машините убиват човешката воля и за безсмислието на машините от гледната точка на ориенталците. За нарастващия брой на проблематичните личности. Херман Грим за картината на Микеланджело Страшният съд
Трета лекция, 11 август 1919. - За невъзможността да изграждаме социалния живот на бъдещето без да сме постигнали имагинативно мислене. Стока, труд, капитал и тяхното отношение към имагинацията, инспирацията и интуицията. За любовта, която човекът може да изпитва към своя труд. Безсмислената дефиниция на Карл Маркс за стоката като кристализирана работна сила
Четвърта лекция, 15 август 1919. - Възпитанието предполага правилно обучение на учителите. Защо материализмът представлява изкушение за цялото човечество. Антропософията като предпоставка за възпитание на учителското съсловие. Троичното устройство на човека: горен или нервно-сетивен човек, среден или ритмичен човек, и долен или двигателно-веществообменен човек. Сублимираният егоизъм на религиозните светогледи. Загадките на смъртта и загадките на раждането
Пета лекция, 16 август 1919. - Метаморфозите на човешката интелигентност. Египтяните разбират Космоса чрез своята интелигентност; гърците стигат само до разбирането на мъртвия свят. Днешната интелигентност и нейното влечение към злото. Двете категории: от една страна будни хора с подчертан интелект и с влечение към злото, и от друга страна спящи хора, които несъзнателно подтискат своя интелект. Меланхоличните деца
Шеста лекция,17 август 1919. - Преодоляването на егоизма. Значението на човешките физически тела за познанието на древните египтяни. Копнежът за опознаване на живия свят. Гьотеанизмът като културен импулс на нашето съвремие. Диференцираното разбиране на човешката природа в условията на Изтока, Запада и Средна Европа
Бележки
Димо Радев Даскалов. Кратко животоописване
Списък на издадените досега Събрани съчинения от Рудолф Щайнер