Линкълн Рискоф е влюбен в Уитни Гейбъл от момента, в който я е зърнал. Тя е различна от всички останали, но проблемът е, че тя е Гейбъл. А семействата Рискоф и Гейбъл никога не са се разбирали добре. Поне от няколко поколения насам.
, която излезе на 16 февруари. Изданието носи заглавието "
".
Уитни Гейбъл е решителна, смела и малко изгубена. В определен момент от живота си тя има нужда да бъде другаде, за да обмисли някои неща, а какво по-подходящо място от родния дом? И въпреки че се радва, че е у дома, тя не знае какво да прави, когато отново среща Линкълн. Чувствата ѝ към него са още там някъде, но тя не е готова за нова връзка. Не и с Рискоф.
Линкълн Рискоф е богат, решителен, силен и работи усърдно. Когато иска нещо, ще направи всичко, за да го получи. Но когато става дума за Уитни, Линкълн не отдава значение на това, че е Гейбъл. Защото тя е жена, която не можеш да забравиш и за която трябва да си готов да убиеш, за да запазиш до себе си. Но дали двамата ще си дадат шанс, това ще разберем из страниците на "По-богат от греха".
"Пролог
Линкълн
– Аз съм против!
Всички обърнаха глави към двойната врата, през която влетях. Зрението ми бе замъглено, което, без съмнение, се дължеше на двете бутилки скоч, с които бях опитал да удавя факта, че тя се омъжва за друг. Защото един Гейбъл и един Рискоф не могат да бъдат заедно. Ала това не означаваше, че щях да гледам как Уитни Гейбъл се омъжва за някой си... друг... и да мълча като
пън.
– Негодник! Как си позволяваш!
Уитни бе облечена в бяло, идеалната булка, ако не смятаме, агресивното изражение на лицето ѝ. Вече крачеше с гневни крачки обратно по пътеката към мен. Дали в пиянския си делириум не бях преценил нещата погрешно?
– Не можеш да се омъжиш за него. – Бях напълно сигурен, че завалям думите, но не ми пукаше.
– Аз пък не разбирам как така си си помислил, че имаш право на мнение. Разкарай се оттук.
– Мога да го купя и да го продам – продължих да бълвам думи.
Очите на Уитни горяха гневно.
– Не. Ме. Интересува. Защото не можеш да купиш мен.
Два чифта ръце ме сграбчиха иззад гърба и ме повлякоха назад към изхода.
– Не прави това... – Думите ми увиснаха недовършени, защото бях избутан надолу по стълбите на църквата.
– Ако още един път си позволиш да погледнеш към сестра ми, ще те убия. Не ми пука колко пари има шибаното ти семейство. Аса Гейбъл бе се надвесил над мен и крещеше в лицето ми, а аз не изпитах и капка съмнение, че е напълно способен да го направи, особено сега, когато бе облякъл военната си униформа. А до него бе младоженецът. Мъжът, успял да продаде на Уитни най-голямата лъжа на света, а тя се хвана на измислиците му. Казвах си, че няма да го направи, че брат ѝ няма да ѝ позволи. И бях сгрешил. Той би ѝ разрешил да се омъжи за всеки, който
не носи фамилията Рискоф. Младоженецът се изхили, но не каза нищо. Ако не бях фиркан като мотика, щях да се върна и пак да опитам да я спра. Днес той щеше да се ожени за нея, но аз не бях приключил с Уитни Гейбъл.
Никога нямаше да мога да приключа с нея.
Линкълн
Десет години по-късно
– Време е или да се напънеш, или да станеш от гърнето, момче. Не може да се размотаваш цяла вечност. Не ставам по-млад, а ти трябва да създадеш семейство и да имаш деца. Кръвната линия Рискоф трябва да продължи, а на мен ми писна да те чакам.
Дядо ми предлага съветите си, сякаш някой му ги е искал, а телефонът ми вибрира на масата между нас. Получил съм съобщение. Провеждаме редовната си работна среща на верандата с изглед към реката и пропастта над нея.
– Това няма нищо общо с разговора ни – плъзвам телефона си по масата, пъхвам го в джоба и напълно пренебрегвам съобщението от жената, с която се виждам от няколко месеца, и то доста спорадично. Отварям папката с документи, които Комодора трябва да подпише. Бизнесът е на първо място. И на последно. Винаги. Така е в семейство Рискоф. Всяка жена, която прекарва някакво време край мен, го знае, както знае, че сутрешните срещи с дядо ми са задължителни. Може и да съм наследникът на империя на стойност доста милиарди долари, но Комодора все още държи юздите и всяко мое решение трябва да бъде подписано от него. Дали това ме побърква? Да. Имам ли избор? Не, защото такава е традицията в семейството ми. Ние съхраняваме и продължаваме семейното име и бизнес. На всяка цена. Това е част от задължението ми като наследник на Рискоф.
– Но това, което има значение в момента, е да подпишеш тези документи, за да оформим договора, да сключим сделката и да изкараме още няколко стотин милиона преди края на годината. Плъзвам папката с документите към него, притискам листовете надолу, а вятърът ги повдига и те плющят по ръката ми. Всичко това бе много по-лесно, когато дядо ми живееше в семейното имение, но и на това се сложи край, когато обвини майка ми, че се опитва да го отрови. Беше преди две години и тогава той се премести в тази къща с изглед към реката. Сега
трябва да влача задника си километри нагоре по извитите тесни планински пътища, та да стигна до място, на което дори няма нормално покритие на телефона ми."
Из книгата