Поколението, към което принадлежи Валентин Старчев (1935 г.), развива изключителна адаптивност към създалите се условия българските творци да мислят за изкуството си през неговите "пластически стойности", пренасяйки целия репертоар от революционни, исторически и социални сюжети в богата на деформации и фактури модернистична изказност. Валентин Старчев съумява да съчетае скулптурна с архитектурна форма, така че да скъса монотонната разказвателност на реализма и да изгради символи с възможности за различни интерпретации. След специфичната архитектоника и периодичното връщане към един и същи сюжет, широкият мащаб ... |
|
|
Книгата е резултат от многогодишните занимания на авторката в областта на православната музика и от проучването на музикални сбирки в български и чужди библиотеки. Представени са по съдържание, репертоар, типология, автори и приписки над 50 неизвестни или малко известни музикални ръкописа от времето между втората половина на ХVII и самото начало на XIX в. За пръв път се въвеждат редица неизвестни книжовници. За пръв път се представя цял пласт репертоар, който засега остава уникален. За пръв път се изнасят данни за нотирани служби на популярните български светци Иван Рилски и Петка Търновска. Стремежът на авторката е да ... |
|
|
Всяка власт има своите любимци. Обикновено в тяхното изкуство тя съзира най-чисто продължение на себе си. Но в историята на тоталитарните режими не може да бъде открит убедителен аналог на Светлин Русев с толкова самостойно присъствие и влияние, което да слее човека със сцената и да го превърне самия в институция. Как е успял да се съхрани като художник при цялата организационна работа, която върши и при сложните дипломатически маневри, които се налага да изпълнява. В този смисъл е твърде далеч от обичайния модел за храненик и инструмент на властта.
Използвайки най-вече личните си качества, в един много сложен период ... |
