Ако си запазил надежда, носиш в сърцето си семенце от лотос, оцеляло хиляда години.
Творчеството на съвременния китайски поет, есеист и учен Жао Лихон е разбираемо за сърцата, упорито, горещо, с дъх на пролет и живот. Поезията му се влива направо в кръвта на читателя, а едно от неговите ранни стихотворения - "Очакване", е станало химн на любовта в Китай.
Ако ти си изгубил цвета си, това не означава, че светът е останал без цветове.
Превод: Здравка Евтимова. ... |
|
|
„Веднъж
Веднъж се скитах по пътищата,
самотният ми силует беше
изсъхнало дърво в пустинята.
Веднъж се взирах уплашен в мрака,
виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ.
Мъгла погълна звездите и луната.
Леден вятър яхна дивата пустош.
Веднъж чух как славей пее в нощта –
сякаш пееха облаци.
Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии.
Белите им цветове прогониха мрака.
Веднъж те търсих в най-гъстата тъма
и бях най-щастливият човек в света,
когато се срещнахме през пролетната нощ.“
Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. ... |
