"Рамона преглътна и въздъхна. Взе сивия плик и го подаде на баща си. Той извади оттам снимките ѝ и ги раздаде на семейството, което веднага се разсмя. Тя се начумери и каза: – Държите се ужасно! – Мисля, че кадърът е страхотен – мистър Куимби се усмихна на дъщеря си. – Уловил е истинската Рамона. – Не е! – възрази Рамона. – Дядо ти много ще я хареса! – рече мисис Куимби. – Както и леля ти Беа! – Мамо, това е подло! Снимката е ужасна. Мразя я! – Рамона се зачуди дали сега не е моментът да избухне, но прецени, че няма смисъл. Може би беше надраснала нервните изблици."Из "Светът на Рамона" ... |
|
|
"– Може би планират някаква голяма изненада? – предположи тя, отказвайки да се тревожи. – Не мисля така – прошепна Бийзъс, – но не успявам да разбера какво си говорят. – Опитай да чуеш нещо по тръбите – прошепна Рамона. – Няма да стане. Дневната е твърде далеч – Бийзъс се мъчеше да долови думите на родителите им. – Мисля, че нещо не е наред. Рамона раздели мечетата си – едната купчина за ядене у дома, а другата за училище, където щеше да даде и на приятелите си, ако се държаха мило с нея. – Нещо не е както трябва. Нещо ужасно се е объркало – прошепна Бийзъс. – Мога да позная по начина, по който говорят."Из ... |
|
|
"- Хенри? – изкрещя мисис Хъгинс. – Всичко наред ли е? - Да, всичко е идеално – извика Хенри на свой ред. Не можеше да разбере защо майка му винаги си мислеше, че нещо ужасно се е случило с него, при положение че никога нищо такова не ставаше. – Това е просто Рибси. - Рибси? – майка му звучеше вбесена. – Хенри, ще ми кажеш ли, моля, какво става? - Опитвам се – отвърна ѝ Хенри. Рибси започна да вие по-силно. Хора започнаха да се струпват около телефонната кабина, за да видят какво се случва. - Мамо, намерих едно куче. Със сигурност ми се иска да го задържа. Той е добър и аз ще го храня и ще го къпя всеки ден. ... |
|
|
"Рамона се запъти към задната врата, за да не изцапа килима в дневната с кръв. Наложи се да почука, защото беше заключено. Бийзъс ѝ отвори, но напълно пренебрегна течащата кръв. Вместо това се завърна в дневната безмълвно. Рамона докуцука до банята. Може би щеше да накара Бийзъс да ѝ проговори, ако признае, че е била права, че се е наранила, след като не я е послушала. Каза с най-мъченическия си глас: - Бийзъс, паднах лошо. Ела да ми помогнеш. - Не ме интересува, малко отвратително чудовище – отвърна сестра ѝ. – Оправяй се сама. Аз не ти говоря вече. Не е моя вината, че лицето ми е червено и ... |
|
|
"Мистър Хъгинс се умълча за минута, преди да продължи: - Знаеш ли, Хенри, премислих и ето какво ще направим. Ще сключим сделка относно риболова. - Каква сделка? – попита Хенри, чудейки се какво ли има предвид баща му. Надяваше се да не е нещо твърде трудно, защото наистина му се искаше да отиде за риба. - Ако държиш Рибси настрана от неприятности чак до риболова, който ще е някъде около средата на септември, ще те взема с нас – каза мистър Хъгинс. – А това означава никакви оплаквания от съседите! - Разбира се! – възкликна Хенри. – Имаме сделка! Значи това бе всичко, което баща му искаше! Ама че то си беше направо ... |
|
|
"– Ама наистина ли ще ти купят колело? – запитаха Робърт и Бийзъс в един глас, щом Скутър се отдалечи. – Естествено, че ще ми купят! – Хенри се опита да звучи, сякаш си вярва. Е, вече задължително трябваше да получи колело. Още сега започваше да събира пари във фонда "Колело". Разбира се, първо трябваше да предвиди плащането на месото за печене, но пък с цялата тази мръвка в хладилника нямаше да се налага да купува консерви за Рибси поне няколко седмици. Със спестените пари би могъл да основе фонда. Той щеше да се сдобие с велосипед!". Из книгата ... |
|
|
Мисис Куимби погледна към малката си дъщеря за обяснение, а Рамона сякаш изгаряше от нетърпение да сподели. Обикновено Бийзъс бе тази, който разказваше какви ги е вършила през деня Рамона: как сладоледът й е паднал от фунийката на тротоара и тя се е разплакала, след като й е забранила да го вдигне обратно; как, независимо че не е позволено, се е пуснала по пързалката надолу с главата и се е приземила в пясъчника… Но ето че сега беше ред на Рамона! Тя пое дълбоко дъх и се приготви да разкаже своята история. ... |
|
|
Защо Рамона трябваше да играе с Уила Джийн, след като сестра й не бе длъжна? Защото беше по-малка. Ето защо. Рамона беше поразена от цялата тази несправедливост. Само защото бе по-малка, от нея винаги се искаше да прави разни неща, които не желае: да си ляга по-рано, да носи старите дрехи на Бийзъс, грижливо запазени от майка им, да тича и да разнася какво ли не, понеже краката й били млади... А Бийзъс винаги си пишеше домашното! И ето че сега отново трябваше да се оправя сама с Уила Джийн – сякаш цялото й семейство зависеше от нея… Рамона погледна още веднъж към книгата си с приказки, която я чакаше върху стола до ... |
|
|
Най-големият проблем на Беатрис Куимби бе сестра ѝ Рамона. Беатрис, или Бийзъс - както всички ѝ викаха, понеже Рамона я нарече така, когато проговори, имаше достатъчно приятелки с по-малки сестри, ала никоя от тях не бе такова чудовище като Рамона. За деветгодишната Бийзъс четиригодишната ѝ сестричка бе истинска напаст. Така я дразнеше, че направо я изкарваше от нерви. Например когато Рамона пиеше лимонада, задължително първо духваше силно в сламката, уж за да види какво ще стане. Ако пък рисуваше на двора, накрая някак винаги сграбчваше съседската котка за гушата. Ето такива дразнещи неща правеше ... |
|
|
"Денят на Мичъл Хъф започна както всеки друг летен ден – със спречкване с неговата сестра близначка. На закуска Ейми откъсна капака на кутията със зърнена закуска и каза: - Ще изпратя талона, за да получа онази пластмасова хармоника, която прилича на царевица! - О, не, няма! – възрази Мичъл. – Мой ред е да взема талона! - Не, не е! – каза тя. – Ти го взе последния път! - Обаче тогава не беше хубав! – отвърна брат й. – Защо хубавите талони са все за теб? - Не е вярно! – каза Ейми. – Ти изпрати талона за крачкомера! - Да, но той се счупи още първия път, когато го използвах! – отговори Мичъл. - Вината не е моя – каза ... |
