Бохемските места на соца. Варна е своебразно продължение на книгите за бохемските кафенета на София и Бургас. Авторката е издирила поне десетина места във Варна, където през 50 -те до 90 -те години на XX век са се събирали художници, поети и писатели, артисти, режисьори и музиканти. Читателят ще ги последва в ресторант България и Морското казино, ще се отбие в ресторант Севастопол и хотел Черно море, ще приседне в механа Евксиноград, Клуба на художника и Клуба на архитекта, за да се усети поне малко духа на времето. Журналист и историк, Мариана Първанова ни запознава вещо с един феномен в областта на културата - ... |
|
|
Книгата "Бохемските места на соца. Бургас" е продължение на "Бохемските кафената на соца", посветена на София. Настоящото издание прави преглед на артистичните средища в Бургас през 50 те - 80 те години на XX век. Журналистката Мариана Първанова съставя своеобразен "пътеводител" на любимите места за събиране на интелектуалците и разказва кои са били те - онези личности, които раждат "бургаското чудо", откроило града като една от културните столици в страната. Авторката търси отговор на въпроса - на какво се дължи онзи творчески подем, заради който започват да наричат Бургас & ... |
|
|
В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци - Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите ... |
|
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов, Христо Ботев, Димитър ... |
|
|
Можем ли да си представим българската история без Иларион Макариополски, Тодор Каблешков, Марин Дринов, Христо Г. Данов; българската книжовност без Симеон Радев, Гео Милев, Константин Величков, Николай Лилиев, Димитър Талев, Ран Босилек; българското изкуство без Бенчо Обрешков, Иван Лазаров, Станислав Доспевски, Никола Танев, Златю Бояджиев, Петър Папакочев; българската наука без Асен Златаров, Иван Буреш, Кирил и Методи Попови? Специално внимание е отделено на българската промишленост - представени са 168 индустриалци (в приложените към книгата три списъка от 1929, 1937 и 1938 г.), наградени лично от цар Борис III с ... |
|
|
Дори бегъл поглед върху героите на тази книга е достатъчен: това са политици, писатели, художници, театрали, банкери, инженери, индустриалци, търговци, военни, които са определяли развитието на България през последните 130 години; без които България нямаше да е същата. Поне две са причините книгата да е уникална. Защото думата имат, от една страна, наследниците им, които разкриват неизвестни факти за живота на хора, които всички си мислим, че познаваме добре. В някои от случаите това е за първи път пред широка аудитория. От друга страна, свидетелстват местата от тяхното всекидневие - където са живели, работили, ... |
