Силната поезия е два вида – нежна и мръсна.
Има и трети вид – непознат у нас. Това е поезията за радост. Поезията за радост по нищо не прилича на вечната българска поезия, посветена на една жена, която или не идва, или непрекъснато си тръгва, докато морето реве с пълна сила, това Черно море...
Поезията за радост е съучастие и щастие. Приятелите на Карбовски измислиха тази дума – това е съприщастие. Споделеното щастие е реалната поезия, поезията за радост, поезията като успешно престъпление. Това е един неочакван Карбовски, който пише за Вечната Непозната Красива Жена, която идва при теб и остава завинаги. Или поне ... |
|
|
От 1996-та Карбовски не е издавал своя поезия.
Издаваше книги на свои приятели, които вече не са му такива.
Водеше битки вместо тях, за да разчиства място под Слънцето. За всички.
Опитваше се да намери съпричастие и СъприЩастие, заедност, там където хората са срязани с ножица.
Правеше литературни клубове, които се размиваха в небрежност и алкохол.
Авторът на „Слънцтърсачката” обаче вече може да е спокоен. Всички около него пишат. Той също.
Освен това вече навлиза в период от живота си, когато успява с лекота да осигури пиене за всички. Преди време само можеше да мечтае за това.
Просто едно леко момче убиец на ... |
|
|
Протест срещу квазиреволюционната геронтомодерната менструална ендекарска поезия.
Супервулгарна натурална “поезия”. Силно непрепоръчително за лица под 18 г.
"Дядо белобради
ряпа взе да вади,
дърпа и напъва
бабата опъва
Бабата нещастна
внучката си прасна
Внучката мръсница
кучето прецица
Кучето е болно
и на котка е доволно.
Котката е бясна -
мишката е тясна.
"Батю: Как нае*ах самотата
- Кой драска по вратата ?
Мразим котки!
- Пусни ме, аз съм самотата!
Видех, че свети и помислих -
чакаш мен...
- Изчезвай! Никого не чакам!
А тъкмо бех приготвил за вечеря
картинка с плаж... ... |
