След Освобождението на България от турско робство цяла генерация от народоведи и юристи отдава много сили за събирането и популяризирането на българските правни обичаи. Почетно място сред тях заема изтъкнатият обществен деец и етнограф Димитър Маринов. Изключително богатите сведения, с които разполага, го подтикват да посвети отделни книги на народните правни обичаи. "Народното обичайно право. I. Гражданско право" е отпечатана през 1894г. като книга четвърта от поредицата "Жива старина", а през 1907г. излиза книга шеста от същата поредица "Народно карателно (углавно) обичайно право". ... |
|
|
Уникален неиздаван досега труд на големия народовед Димитър Маринов. Като пряк свидетел и участник в повечето събития Маринов ни завещава наблюденията си от развиващия се тогава крайдунавски възрожденски град, които дават представителна картина не само за живота и борбите на ломчани под турско, но и на всички българи. ... |
|
|
Посредством неподправената "памет за българското" съвременният българин може да усети истинските си корени и национална идентичност, да се отърси от заблудите и користните внушения, да почерпи вяра и сили от моралните добродетели на предците си.
Първата част на том 1-ви е посветена на народните представи, възгледи и вярвания за видимия (небе,слънце, месец, звезди, растения, животни, дом и покъщнина) и невидимия (добрите и лошите невидими същества, душата, задгробния живот) свят. Илюстрирани много сполучливо със записи на приказки, песни, пословици и предания, те разкриват същностни черти от душевния мир на ... |
|
|
Димитър Маринов е един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Учител, журналист, един от "строителите на съвременна България" като народен представител в Учредителното събрание от 1879 г., приело Търновската конституция, и във Великото народно събрание, етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. След дългогодишна и изключителна по обхват събирателска работа публикува безценните материали в седемте книги на труда си "Жива старина" (1891-1914), който и до днес си остава най-доброто и всестранно проучване на българската народна култура - обреди, обичаи, ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
|
|
Като пряк участник в събитията и личен приятел на Стамболов, авторът като съвременник на епохата се опитва да характеризира сложната и противоречива личност на един от строителите на българската държава. Завършен през 1909 г., томът на Маринов е пръв и неповторим опит за оценка на мястото и ролята на големия държавник в нашата нова история.
Дълги години това е единствената българска книга за управлението на Стефан Стамболов, която се превръща в безценен труд за няколко поколения. В нея има много данни и лични впечатления, които позволяват да се вникне в политическата и психологическата атмосфера на онези бурни времена. ... |
