"For a person to write a book like this, he has to love art, passionately and selflessly, and to love, of course, the artist as well. The author possesses these qualities in full measure. But even with the love, enthusiasm, and admiration that permeate the entire book, it in no way amounts to a glorification, veneration, or canonization of Zlatyu Boyadzhiev’s image. Quite the opposite - the author has succeeded in keeping a necessary distance, allowing him the opportunity to combine an up-close and a distant view of the artist. He doesn’t carve a monument, he doesn’t paint an icon; rather, he presents a dynamic image, ... |
|
|
"За да напише човек такава книга трябва, да обича страстно и безкористно изкуството, да обича, разбира се, и художника. Авторът притежава в пълна мяра тези качества. Но заедно с любовта, ентусиазма и възхищението, които пронизват цялата книга, всичко това не се е изляло в някакво славословие, венцехвалене или канонизиране на образа на Златю Бояджиев. Точно обратното, авторът е успял да съхрани нужната дистанция, която му дава възможност да съчетае близкото и далечното виждане за твореца. Не вае паметник, не прави икона, а представя един динамичен образ в цялата му сложност и противоречивост, от което великите ... |
|
|
Брулени години. ... Прегънал свободата на спомена, авторът ни връща към живата панорама на години, брулени от изпепеляващия червен вятър. Сладкодумно, с богата култура и усет за детайла Пампулов вдъхва живот на картини от миналото на Пловдив, които преминават пред очите ни като кадри от филм в старо градско кино. Бившите богаташки къщи по улица "Велико Търново" проскърцват от стъпките на преходни наематели и странни индивиди. Емоционалната разходка продължава през емблематичните за пловдивчани места: "Френския колеж", "Военния клуб", "Тримонциум", "Летния театър", " ... |
