Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Трето издание. ... Със своя критически метод Имануел Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
В "Към вечният мир" Кант за първи път в историята на човешката мисъл разглежда идеята за вечния мир като философска проблема. Във връзка с тази идея са мислите му за правото на гражданите на държавата, за международното право и за правото на гражданите на света, които мисли съставляват съдържанието на неговата философска политика. ... |
|
|
От първата си лекция на 13 октомври 1755 г. до средата на летния семестър на 1795 - 96 г. Имануел Кант води 279 редовни курса, разпределени според дисциплините както следва: логика - 56 пъти; метафизика - 53; география - 49; морална философия - 28; антропология - 24; физика - 21; математика - 15; естествено право и право изобщо - 12; философска енциклопедия - 10; естествена теология - 4; педагогика - 4; механика - два пъти; минерология - веднъж.
В повечето случаи това са публични лекции, които е задължен да предлага всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък; някои от тях минават и като privatissima, частни занятия ... |
