Роман, в който един велик художник оживява не в биографичното, а в литературното пространство. Докато четем, чувстваме: щом някъде назад в своя деветнайсети век Ван Гог е простенвал от болка или от възторг, в своето време ще простенем и ние поради същото негово преживяване. Една среща през времената може да се осъществи тъкмо по този начин: върху крилете на необикновената творческа емпатия...
"...Ван Гог помни слънчогледите, но не помни кой ги е нарисувал. Това не е важно, важни са настръхналите им тревожни връхчета, а също и защо са дванайсет. Защо точно толкова, това ли е числото на лудостта. Може би е на ... |
|
|
"Един след полунощ. През мене преминава потракването на влак - живея в района на гарата и пристанището. Пристига ли влакът или заминава? Дори и в съня ми това има значение. Винаги е имало. Разсънвам се, намятам дреха и излизам на терасата. Влакът е отминал в една от двете посоки. Трябва да е заминал. Не успях да му помагам мислено. Чувствам се несправедливо изоставена... от влака. Паля цигара, гледам към осветеното пристанище. Един кораб протръбява мощно - еднократно. Сигурна съм, поздравява мен. Друг в този час наоколо няма."
"Отдавна следя присъствието на Керана Ангелова в литературата ни и съм щастлив, ... |
