"В името на Отца и Сина и Светия роман" е разказ за вероятности и несъстояли се моменти, където всички граници се размиват в сънища и мечтания. Главният герой в книгата е писател на около четиридесет години, който живее сам с кучето си, и ежедневието му протича между реалността и фикцията, между кошмарите и бляновете. В живота му отново се появява жена, играла важна роля в миналото му, а това връща писателя още по-назад. И така един ден той среща 19-годишната Мерве и кучето ѝ и скоро съвместните им разходки се превръщат в ежедневие. Платоничната любов на писателя към момичето го кара да си измисля ... |
|
|
Осемдесетте години клонят към своя край, за да отстъпят пред новото десетилетие, а наред с това за жителите на няколко селца в Южна Бохемия настъпва нова епоха. Епоха, белязана от разруха, чието материално въплъщение е атомната електроцентрала и нейното изграждане. Вследствие на това от лицето на земята са заличени, или по-точно потопени, няколко никому неизвестни селца, които обаче за своите жители представляват цялата вселена, така че те остават там "чак до разрушаването". "Цветове, гласове, лица. Хонза, Хосе, Олина. Мисля за господин Тушъл (...), който още дълги години, затворен в малкия панелен ... |
|
|
Горе в планината, в тясна връзка с природата, богините вършат своите малки чудеса, лекуват човешката болка и вдъхват надежда. Дора Идесова е последната потомка на този изчезващ род, тя "стои на границата... с единия крак в науката и в същото време дълбоко вкоренена в живота на богините". Макар да отрича практиките на предшественичките си, защото "сега не се прави така", вътре в себе си Дора осъзнава, че им дължи поне едно - да съхрани паметта им. Именно това начинание я води до неподозирани разкрития, които преобръщат възприятията ѝ за света, за богините и за самата нея. Изведнъж тя узнава, че ... |
|
|
"Бог: неговият живот и творчество" - както може да се очаква от книга с подобно заглавие е един от най-смелите експерименти на Д’Ормесон, смесващ жанрове като любовна история, криминален роман, поезия в проза, теологичен трактат и автобиографичен монолог като поток на съзнанието. Привидно фокусирал се върху въпроса за вярата и нейния отпечатък върху човешката личност и етика, авторът ни омайва с всевъзможни истории за живота на интелектуалци и хора на изкуството като Шатобриан, Ортанс Алар и др. и успява да ни убеди, че "всичкото и нищото не се различават едно от друго". На пръв поглед животът на Жан ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Елит" на издателство "Парадокс". ... "Затова ти трябва да изложиш всичко на хартия, без да променяш нищо и без да добавяш нищо от себе си, но най-вече без да си блъскаш главата дали разказаното е истина или не, защото нашите дела и нашето въображение са едно и също, щом и двете идват от душата." Октавиан Совиани През деветнадесети век младият Костас Венетис, който прекарва детството си като послушник в манастир в Гърция, претърпява грандиозна метаморфоза, нещо като демоничен обрат (с високомерието на свръхчовека на Ницше ). Започва да странства през цветни ... |
|
|
"Лека нощ, сладки сънища" разказва за един необикновен ден, 30 април 1945 година, в самия край на Втората световна война, наречен от автора "нулево време" - между покрусата и надеждата, новото и старото, смъртта и живота. На фона на полуразрушения град Бърно се преплитат съдбите на младия евреин Индржих, предопределен да промени съдбините на бъдните хора, но неспособен да се справи с демоните в душата си, и на двойка ентусиасти, които вървят по следите на пратка чудодейно лекарство, но когато се сдобиват с него, осъзнават, че няма лекарство за вездесъщото зло. Помагат им приказни и митични персонажи, ... |
|
|
Вчерашният свят, прочетен днес, за да има утре. ... "Крематорът" е най-известната книга на Фукс, неговата симфония на злото, на разпадането на личността, повлияна от човеконенавистническа идеология. За "Крематорът" е характерна атмосферата на тайнственост и мистичност, сливането на реално и въображаемо в една фантасмагорична реалност, както и употребата на елементи от криминалните жанрове или романите на ужасите, които тук служат в посока на абстрактизацията на образа на злото, оголването на абсурдния характер на действителността, психологическата дисекция на героите. "Авторът, сравняван с Франц ... |
|
|
"Като бяло петно на картата" не е роман, който прави нови географски открития, а роман който крещи да спрем веднъж завинаги жестоко и безсмислено да се самоунищожаваме, независимо от културните си, расови и религиозни различия. Младият Ануар мечтае за красиви къщи, за далечни пътувания, за кафенета с незабулени жени и цигарен дим и за сестрата на своя еврейски приятел. Звучи съвременно и понятно, само че действието се развива през 30 -те години на ХХ в. в Багдад, а героят е крадец и авантюрист, приближен на "черноризците" - младежката фашистка организация в Ирак, - и в мечтаното си пътуване до Берлин ... |
|
|
"Нашият цирк ви представя" е саркастично-ироничен роман, който видимо търси отговор на въпроса "Какви качества трябва да притежава перфектният самоубиец?". В "цирка", който сътворява, авторът жонглира с понятията живот и смърт с убийствена лекота, която в началото предизвиква усмивки. С усмивка читателят е готов да влезе доброволно и в клуба на професионалните самоубийци. Ей тъй, на шега, защото и без друго опитите за самоубийство със свръхдоза марково уиски или след съзнателно заразяване със смъртоносна болест, са смехотворни. И то не само, защото заразяването по план трябва да стане след ... |
|
|
"Най-хубавият роман на всички времена" - свръхиронично заглавие на книга със свръхиронично посвещение: "Тази книга е посветена на мен. Цял живот съм искал да напиша такава книга. Жалко, че не стана по-хубава!". Напълно в стила на един от най-скандалните, но и най-обичани съвременни румънски писатели, който постоянно преекспонира собствената си персона в социалното пространство и превръща хиперболизацията на своя Аз и Свръх-Аз в основна линия на творческо и обществено поведение. "Най-хубавият роман на всички времена" е последната част от трилогията, посветена на комунистическия диктатор ... |
|
|
"Други любовни истории" може да се разглежда като модулен роман. Единайсетте му части са едновременно самостоятелни елементи и част от едно повествование, чийто център е една провалена любов. Този провал се разгръща на няколко нива, като всяка "история" добавя нов нюанс, за да се оформи цялостна картина, а двамата главни герои - журналист и съпругата му, преминават от една част в друга. Тяхната история придобива форма не само чрез случките от различните житейски периоди на разказвача (детство, зрялост, настояще), но и чрез разказите на второстепенните герои, които са свързани с него по един или друг ... |
|
|
Ако се вярва на написаното в "Седмица на милосърдието в Истанбул", не Мурат Гюлсой е същинският автор на този текст. Неговата роля привидно е сведена до планирането и дирижирането на следния експеримент: в продължение на седем дни, седем черно-бели колажа на немския сюрреалист Макс Ернст, са коментирани от седем познати на автора, живеещи в Истанбул: Али - негов бивш състудент, разочарован от живота си; Дениз - родилка, чиито коментари с привкус на потисната сексуалност се състоят от едно безкрайно изречение без пунктуационни знаци; Ямур - негова братовчедка, лаконична като миговете от детството, прекарани с ... |
