Как децата ни и ние вече не виждаме смисъл да полагаме усилия?
Ново зло порази тъканта на нашето общество: мързелът. Той разделя поколенията, изпарява волята ни, свежда ни до биологични същества.
Няма никакъв смисъл да полагаме усилия: технологиите поемат нашите задачи, а социалните държави са разгърнали за нас мощни защитни мрежи. Безсмислено е освен това да придобиваме знания за света, защото може да ги получим с един клик. Видеото измества четенето, доставката заменя излизането, екранът замества срещите. Завивката и диванът са символи на идеалния безгрижен живот. Вече не се борим да принадлежим на обществото; обществото е това, което трябва да се адаптира към нас. Нарцистичното безсрамие и свръхчувствителността завладяват нови полета. Изгубили сме усета за това, че нещата изискват време да се случват – и искаме всичко веднага.
Развитите страни преживяват тежък цивилизационен срив. Нашата цивилизация е изградена върху усилието; всички форми на прогрес произтичат от него. Вчера е трябвало да преодоляваме хиляди форми на принуда на едно жестоко съществуване; дали днес, когато те липсват, това не носи ужасяващи последствия за нас?
Оливие Бабо е университетски професор и основател и президент на института „Сапиенс“ – мозъчен тръст, посветен на отразяването на мястото на хората в нововъзникващия технологичен свят. Медиен коментатор с чести изяви, той е автор на няколко книги, включително Le Nouveau Désordre numérique (2020), La tyrannie du divertissement (2023), L ère de la flemme („Ерата на мързела“, 2025) и Ne faites plus d’études. Apprendre autrement à l’ère de l’IA – последната е преведена на няколко езика, от нея са продадени 30 000 екземпляра във Франция.
