Двуезично издание на български и английски език. ... В тази книга се разглеждат много артефакти от т.нар. "Култура Градешница (20 образци). Така също декодиране по Метода Гайд на прочутата плочка от Тартария (Румъния), наречена от румънските археолози "Амулет от Тартария". Знаменателната новина този път е, че при енеолита Градешница в Тракия е намерен Кивот на Орфеевия Завет. Този 7000 годишен артефакт е първият, намерен досега в света "Кивот/Ковчег на Завета". Това е съдбовно разкритие от такъв важен исторически, научен и религиозен характер, че надхвърля с ценностния си смисъл не само ... |
|
От едната страна е Буда, дворцовият хълм, днес град-музей. Отсреща е Пеща, огнище на националното възраждане, на интелектуалното и икономическото развитие. През XIX век двата бряга се обединяват и Будапеща е наречена Лондон на Дунава. Поради географското си разположение градът винаги е бил мост между Изтока и Запада. От времето на Римската империя, епохата на Карл Велики, турското владичество, господството на Хабсбургите, превърнали я във втора Виена, до съвременната й история - университетската преподавателка Катрин Орел проследява всички важни периоди в превратния път на Будапеща през столетията. Минало и памет ... |
|
Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е една от най-мащабните фигури в историята на политическата философия. Неговите идеи имат основополагащо значение за принципите, върху които се изгражда държавността в Новото време и по които се развива политологическата наука през вековете. Настоящото произведение описва историята на родния му град Флоренция от неговото създаване до края на XV век, като го поставя в контекста на възникването и развитието на италианския свят, свързан с разпадането на Римската империя и установилия се след това западноевропейски феодализъм. Във Флорентински истории гениалният мислител представя по ... |
|
Пред Вас е една уникална книга, посветена на зараждането и развитието на средновековното рицарство. Създадена като древен ръкопис, богато илюстрирана с оригинални ценни миниатюри и илюстрации, тя Ви представя за първи път на български език двете най - ранни и в този смисъл най-ценни средновековни четива, които оказват фундаментално влияние за оформянето на етично-нравствения облик на рицарството - трактатът Libre del ordre de cavayleria (Книга за Рицарския орден) на великия философ и теолог Рамон Лул, написан около 1279 г., и анонимната поема Ordene de chevalerie (Рицарският орден), създадена около 1220 г. ... |
|
Роман. ... Кубрат е една от най-обаятелните личности в българската история. Още от 165 година след Христа Българската държава, намираща се на север от Дунава, воюва с Римската империя в съюз с други народи. Това води до масивно населване на Балканския полуостров с българи и участието им в културния, политически и стопанския живот на Византия. През шести-седми век едни българи са ударната сила на аварската държава, други са наемни войници федерати на Източноримската империя, трети отстояват независимостта си срещу тюрки, перси, византийци, анти и авари. От Персия до Франкония и от горното течение на Днепър до Беломорска ... |
|
Цялата история на човечеството дава неопровержими доказателства, че нито една социална сила, нито един народ не са постигали господстващо положение, ако не са излъчвали от редовете си свои политически вождове, свои напредничави представители, способни да организират и ръководят движението им напред. Великите личности решават задачите, поставени пред обществото, те разкриват новите обществени нужди, те поемат върху себе си отговорността за удовлетворяването им. В това е силата и предназначението им, ... |
|
Книгата, която държите в ръцете си, представя различен поглед към темата за произхода на българите и ранната българска история. От десетилетия нашата история се представя по един и същ начин - малка азиатска орда се разтваря в "славянското море". Ордата оставя немного следи в езика ни, включително имената "българи" и "България". Древните българи са наричани "тюрки", "памирци" или "монголци". Най-често обаче се твърди, че са били конници, чергари и тангристи. В последните години всички гореспоменати твърдения се оспорват. Почти всекидневно сме засипвани с хипотези, ... |
|
"Между това, едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на които Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпкана историята му, славата му, творческият му гений и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството и гробът на предците му още стои заличен, буренясал. Той е тракийският народ, "най-многочисленият след индийците", както се изразява бащата на историята. С тая книга ние искаме да го възкресим и накараме да разкаже сам подвизите си. Той е свидетел на раждането на Египет и ... |
|
В книгата са обрисувани социално-психологическите портрети на основните социални типове в българската история: средновековния аристократ, селянина, еснафа, буржоата, интелигента и пролетария. Този опит обобщава историческата документация, чрез която посочените социални типове са засвидетелствали своето присъствие в българското минало. Наред с това са взети предвид социалните характеристики и глобалните резултати от тяхната житейска реализация. Потърсени са също така психологическите им склонности, мотивите на общественото им поведение, причините за гибелта на онези, които са изчезнали от историческата сцена. Очерците не ... |
|
Ликург създал не писания и думи, а реализирал едно неподражаемо държавно устройство на дело. И така на тези, които настояват, че често обсъжданото мъдро устройство е неосъществимо, дал пример с една цяла държава, обичаща мъдростта, и съвсем логично надминал по слава всички гърци, занимавали се някога с устройване на държави. Поради същата причина и Аристотел е на мнение, че Ликург е получил в Спарта по-малки почести, отколкото заслужавал да получи, макар да бил удостоен с най-големите, защото той имал храм и му се принасяли жертви всяка година като на бог. Говори се още, че когато тленните му останки били донесени в ... |
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |