"Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, ... |
|
|
"Тодоров не е написал отделна книга за България. Но спомените и размислите за родната страна заемат важно място в неговото творчество. Макар че те винаги са органична част от друго цяло - съответното изследване - групирането им под общата рубрика "За България" е възможно и желателно. Така аз подбрах най-важните текстове за България, които Тодоров е оставил. Година преди неговата кончина му показах своя подбор. Той одобри идеята и текстовете за бъдещия сборник. Замислил съм го в стремежа си българският читател да получи по-пълна представа за идейната и емоционалната връзка на Тодоров с България. Не съм си ... |
|
|
Осем срещи с осем души. Столетници. Всеки със своята интересна съдба. С мъдростта, която годините са му дали, със словото си, с българското съзнание, с надбитовото. Спас Попов ни запознава с историите на осем столетници, от които - килимарката леля Зибейда, за която най-големият грях е лъжата, която предпочита да мълчи, вместо да каже неистина, градинаря Димитър Димитров, влюбен в естетиката на природата, сигурен, че любовта ще спаси света, Катерина,която - веднъж омъжила се, остава до гроба с мъжа си, Димитър Попстаматов, който губи сина си преждевременно и желае на внуците си преди всичко здраве, а за себе си казва, че ... |
|
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
|
В предизвиканите си спомени - резултат от поредица разговори за живота и науката с доц. Мария Велева, проф. д-р Христо Гандев разказва за себе си, за семейството си, за научните си дирения. Става ясно как упорито проправя нови пътища, открива нови теми за разкриване на историческата истина. ... |
|
|
Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма. И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени ... |
|
|
Фотографската фамилия Карастоянови. ... "Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в Голямата история е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
Това, че Гешев по характер, стил на поведение и начин на работа е затворен, не много общителен или както в публикациите и спомените се нарича вълк-единак, е част от истината. От значение е и това, че за 20 години служба и то все в Държавна сигурност, той се среща с десетки, да не кажа стотици служители. Работи с какви ли не началници и подчинени. И тук в отношенията си с тях той издържа един от най-тежките си изпити. Защото няма нищо по-сложно и по-трудно в чиновническата йерархия да издържиш на личностните взаимоотношения, на капризите и странностите на хората, на завистта и злобата и да се пребориш с посредствеността. ... |
|
|
Съставители: Нина Киселова, Сузана Хазан. ... "Изданието, подготвено от Държавна агенция "Архиви" и издателство "Изток-Запад", съдържа в цялост дневника и спомените на големия български политик и държавник Никола Мушанов. Дневника си Мушанов започва да води на 19 юни 1913 г., когато е на 36 години, а последните записи в него са от 9 юли 1950 г., когато е на 78. Впечатляващи са последователността, упоритостта и дори стоицизмът на автора, който, макар и с продължителни прекъсвания (42 години), съумява неизменно да записва най-важното и стойностното около себе си, да разсъждава трезво и рационално ... |
|
|
Ваня Георгиева е магистър по антропология и филология (СУ "Св. Климент Охридски", 2010) и доктор по филология (ПУ "Паисий Хилендарски", 2015). Работи като главен асистент по Българска литература (1878 - 1918) в Пловдивския университет. В български контекст книгата е първият опит да се изгради цялостен научен наратив, ангажиран с различни аспекти на проблематиката "майки - дъщери". Текстът обобщава основни постановки на феминистката теория и критика, отнасящи се до отношенията между майки и дъщери, а и изобщо до женските роли, избори, идентичностни и творчески проблеми. Трудът реконструира ... |
|
|
Спасианна Русева е журналистка, работила много години в БНР. Интересите ѝ са свързани основно с международните отношения и особено с европейската интеграция и бъдещето на европейския проект. Пътуванията ѝ - професионални и частни - я срещат с някои от героите на тази книга. Тя ги търси, за да разбере движещите сили на успеха им в трудната за покоряване интелектуална и научна Франция - от векове един от европейските културни центрове. Представените българи са личности с международна известност в своите области - физика, медицина, хуманитарни науки, математика и информатика, изящни изкуства, музика. Техните ... |
