"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
|
Документалното наследство на твореца ... Петият том от съчиненията на Гео Милев обхваща документалното наследство на твореца, като наред с вече известните, документите са дообогатени с редица нови находки, най-вече с молбите, заявленията и размислите на бащата Мильо Касабов, свързани с „безследното изчезване” на писателя."Поемата ми не съдържа елементи на престъпление... Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон - събития печални и трагични, които не могат ... |
|
Трето допълнено издание. ... Жестоката съдба с немилостиви ръце сякаш е накъсала живота на писателката Яна Язова (1912 - 1974), от който за изследователите остават обгорели фрагменти като от ръкопис, запокитен в огъня. Петър Величков разказва за съдбата ѝ, за нейното убийство, за кражбата на оригиналните ръкописи на романите ѝ Левски, Бенковски, Шипка, Александър Македонски, Соления залив, за намесата лично на Тодор Живков във всичко това. Разглеждайки конкретно отношението на пресата към Яна Язова, авторът проследява перипетиите около завръщането ѝ в литературата, на което той се е посветил от ... |
|
Разказ за деградация и страх, вяра и състрадание от един оцелял от нацистките лагери на смъртта. ... |
|
Авторът е нарекъл книгата си роман от спомени. Свидетел на големите събития от втората половина на миналото столетие и сам участник в не малка част от тях, той открито споделя с читателите тревогите, въжделенията, заблудите си, търси корените и причините назад във времето за величията и паденията в историята, обществата, човешките съдби размишлява върху слабостта на човешката природа да издържи на изкушенията при опитите да се реализират велики идеи, защитава човешкия ум, дух и подвиг. Много са и страниците в книгата, в които Левчев разказва за срещите си с общественици, политици, интелектуалци, с част от най-големите ... |
|
Райко Николов е дипломат - работил е в дипломатическите ни мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е последователно посланик в Кувейт и Южен Йемен, постоянен представител при Службата на ООН и международните организации в Женева и посланик в Югославия и Италия. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество и в Комитета по разоръжаване в Женева. Представлявал е България и на други международни форуми и е участвал в дебатите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Автор е на мемоарните книги "Дипломация на четири очи", "На горещ пост в Рим" и "Парижки ... |
|
“В периода, наричан "Студената война", съществуваха, изправени един срещу друг, два военнополитически блока – НАТО и Варшавският договор. По силата на това обстоятелство в продължение на повече от четири десетилетия България и САЩ бяха противници. Днес България е неразделна част от НАТО и САЩ са наш съюзник. Този факт потвърждава още веднъж мисълта, че държавите нямат вечни приятели и неприятели, а имат интереси, които с времето се менят и определят тяхната политика”, представя книгата си дългогодишният дипломат Райко Николов. Важно е да се знае как са се развивали отношенията между нашата страна и ... |
|
Моят живот беше и днес е съдбовно свързан с нетленния идеал за установяване на общество на свободата, хуманизма и социалната справедливост, а това значи и с неговите барикади. И нито съжалявам за това - обратно, благодарен съм на съдбата, че ми помогна да намеря пътя към него - нито се отказвам от преживяното, нито имам намерение да го пренаписвам. То не подлежи на обжалване. Но почтени и достойни ли са били винаги делата ми? Какво в тях е добро и какво е лошо? Имам ли право открито, а не гузно да гледам хората в очите? Тези въпроси стояха пред мен в миналото, стоят и днес. Не се съмнявам, че си ги задават всички ... |
|
Освен че е един от най-прославените съвременни режисьори, Куентин Тарантино е вероятно и най-заразителният киноман на света. От години той споменава в интервюта намерението си да се насочи към писането на книги за кино, и сега, с Cinema Speculation, този момент настъпва - а резултатът е точно това, на което биха се надявали неговите страстни фенове и всички любители на киното. Изградена около ключови американски филми от 70-те години - всички гледани от самия Тарантино като млад зрител в киносалоните - тази книга е едновременно филмова критика, теория на киното, своеобразен репортаж и лична история. Всичко е написано в ... |
|
Завладяваща биографична хроника на руското авангардно движение, променило хода на съвременното изкуство, проследяваща животите и дейността на ключовите му фигури в контекста на революционна епоха. Октомври 1917 г. Руската революция заличава от картата старата царска империя. Марк Шагал, Василий Кандински, Казимир Малевич, Любов Попова, Александър Родченко, Олга Розанова, Владимир Татлин и други авангардни художници се включват активно в революционната борба, преобразявайки градските пространства с прогресивни стенописи, плакати, инсталации и пърформанси. Но скоро новите политически лидери започват да се дистанцират от ... |
|
Затворнически дневник е една от най-известните книги на белгийския политик и по-късно офицер от Вафен-СС Леон Дегрел. Макар че е известен политик в Белгия, водач на рексиското движение и никога през живота си не е стрелял с пушка, Леон Дегрел решава да се запише като доброволец още в първите дни на военната кампания на Третия райх срещу Съветския съюз. Мотивира го желанието му да защити християнска Европа от съветския болшевизъм, както сам казва в книгата. Дегрел започва военната си кариера като редник, а я завършва след по-малко от четири години като дивизионен командир на 28-а СС танково-гренадирска дивизия Валония. ... |