Парерга и паралипомена - том 4

"Особено важни съвременни примери могат да се намерят в отговора (...) "Slavery and the internal slavetrade in the US of North AMerica ..." (London, 1841, ...). Тази книга е най-тежкият обвинителен акт срещу човечеството. Никой не може да я чете, без да се ужаси, и на малцина очите не са се изпълвали със сълзи. Защото всичко, което читателят на тази книга изобщо е чувал някога, което си е мислил или си е представял относно злочестото положение на робите, човешкото коравосърдечие и жестокост, ще му се стори нищо в сравнение с онова, което ще прочете за отношението на тези дяволи в човешки образ, на тези фанатизирани, богобоязливи, строго спазващи Божия ден мерзавци, и между тях на първо място англиканските попове, към техните невинни чернокожи събратя, попаднали в дяволските им лапи насилствено и беззаконно. Книгата, състояща се от сухи, но автентични и документирани съобщения, разтърсва до такава степен всяко човешко чувство, че с нея в ръка може да се агитира в полза на кръстоносен поход за покоряване и наказване на северноамериканските робовладелски щати. Защото те са срамно петно за цялото човечество." Това не е мизантропия, а е борба срещу дяволите в човешки образ - борба, каквато в последните 50 години води например Ноам Чомски, описвайки зверствата на "Великите сили" по света.

Прекрасно произведение, както и цялата поредица - препоръчвам и четирите тома! Определението и описанието на Шопенхауер (Ш.) от Исак Паси обаче са повърхностни, пристрастни и изкривени. Твърде плоско е да се лепи този етикет, без да се имат предвид детайлите. Ето например един фрагмент от раздела за Етика: с.261: "Особено важни съвременни примери могат да се намерят в отговора (...) "Slavery and the internal slavetrade in the US of North AMerica ..." (London, 1841, ...). Тази книга е най-тежкият обвинителен акт срещу човечеството. Никой не може да я чете, без да се ужаси, и на малцина очите не са се изпълвали със сълзи. Защото всичко, което читателят на тази книга изобщо е чувал някога, което си е мислил или си е представял относно злочестото положение на робите, човешкото коравосърдечие и жестокост, ще му се стори нищо в сравнение с онова, което ще прочете за отношението на тези дяволи в човешки образ, на тези фанатизирани, богобоязливи, строго спазващи Божия ден мерзавци, и между тях на първо място англиканските попове, към техните невинни чернокожи събратя, попаднали в дяволските им лапи насилствено и беззаконно. Книгата, състояща се от сухи, но автентични и документирани съобщения, разтърсва до такава степен всяко човешко чувство, че с нея в ръка може да се агитира в полза на кръстоносен поход за покоряване и наказване на северноамериканските робовладелски щати. Защото те са срамно петно за цялото човечество." Това не е мизантропия, а е борба срещу дяволите в човешки образ. Подобна борба в последните 50 години води например Ноам Чомски, описвайки зверствата на "Великите сили", ръководени от САЩ, по света. Шопенхауер критикува и осъжда човешките недостатъци, несправедливости и жестокост, но това не е "човеконенавистничество", а човеколюбие и болка от това какви човеци живеят и какво вършат, подкрепени с подробни препратки, документи и доказателства - а не празен "мироглед". Омразата на Шопенхауер е към човеците-зверове, към нищожествата, защото те потискат красивото и възвишено у човека, които той горещо възхвалява.