Кажи ми на какво и как се смееш, за да ти кажа какъв си.
Българинът никога не е губил чувството си за хумор и възможността да се усмихне и в най-трудните моменти.
Но какво представлява смешното? Какво предизвиква нашия смях?
Отговор на тези и много други подобни въпроси можете да откриете в настоящата книга. ... |
|
|
"И тъй:
Теза: Философията може ако не всичко, то във всеки случай много. Антитеза. Философията не може нищо или почти нищо, нейна привилегия са равнодушието, апатията, резигнацията.
А ако трябва да се излезе от тази противоположност, човек може да се обърне към първомайстора на всички тези и антитези, както и на примиряващите ги синтези, да се обърне към самия Бог на триадите: А ето го и него (Философия на правото): "Като мисъл за света философията се появява едва тогава, когато действителността е завършила своя процес на образуване и е завършила себе си... Когато философията започне да рисува със своята ... |
|
|
Човекът е търсил начини и средства да си обясни всичко непознато и непривично, търсил е да намери точни и подходящи обяснения на природата, която го е заобикаляла.
С течение на годините тази първична нужда е заменена от удоволствието и насладата, които човек изпитва от употребата на метафората.
Метафората дава на речта ни повече блясък и я осейва със звезди. ... |
|
|
Тази книга не е историческа, липсва ѝ хронологичност - първото условие за всяка история. Тя не изследва пътищата на литературното развитие на Томас Ман, неговите неуспехи и триумфи. Любителите на историческата монументалистика ще бъдат разочаровани от нея.
Тази книга не е монографична, липсва ѝ пълнота - първото условие за всяка монография. Тя не изследва дори всички от "големите романи" на Томас Ман, от нейното внимание отпада първият от тях, "Буденброкови", тя не се занимава с т.нар. малки романи - "Негово кралско височество", "Лоте във Ваймар", "Избраникът" ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
Търсиш ли ги, философските послания могат да дойдат отвсякъде: от местата, където си бил, от държавите и градовете, които си посетил, от книгите, които се прочел, от разговорите, които си водил, и изобщо от всичко, което си преживял, което просто и накратко се нарича "живот". Стига само да можеш да ги откриеш, ако, разбира се, можеш. Ти винаги си склонен да мислиш, че си успял. Но наистина ли е така, опитваш се да си повярваш, но кой може да те убеди, че това наистина е така? Кой, пък и изобщо ли има такъв?!... ... |
|
|
Професор Исак Паси, за пръв път в българската литература, прави дързък опит да изгради духовен портрет на личност, отричана в собствената й страна, но намерила признание по целия свят – философа, естета и социолога Николай Бердяев.
Настоящият труд отделя значимо място, както на биографичните данни за живота на Бердяев, от ранното му формиране, пътуванията и лекциите в Европа до залеза на житейския му път във Франция, така и на личностите, авторите (Достоевски, Пушкин) и философите, изиграли роля в неговото идейно определяне. ... |
|
|
Това са автори, които откриват нови пътища, непознати на дотогава вървелите, поради което приживе по правило остават неоценени, не получават необходимото признание или не го получават в дължимата степен...
Но затова пък посмъртно идеите им получават такова разпространение, а имената им се обгръщат с такава слава, която те не са очаквали и в най-смелите си мечти.
Разглежданите тук автори поставят отделния човек, индивида по-високо от колектива, масата, тълпата, обществото и на тази основа изпитват дълбоко отвращение към политиката...
А искрената им омраза към политиката, която обикновено се прави и от тълпата, и ... |
|
|
Артур Шопенхауер, Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Томас Ман ... "В тази книга събирам (естествено, с дължимите при това промени в текста) три мои вече публикувани студии - Артур Шопенхауер (1998), Сьорен Киркегор (1998) и Фридрих Ницше (1996) - посветени на три от най-ярките философски индивидуалности, на трима от най-изтъкнатите философи през цял един и несъмнено философски век.
Разбира се, нито темите, нито гледните точки, нито дори размерите на трите студии, които образуват корпуса на тази книга, тук не образуват проста механична смес, не са произволно насипани в реторта, в която трябва да се получи нещо като ... |
|
|
В третия том от избраните произведения на големия философ и есеист са включени:"Философски портрети, миниатюри и фрагменти". ... Едва ли има друго име в историята на българската есеистика и философия през последния половин век, което да свети с толкова ярка собствена вътрешна светлина, колкото името на проф. д-р Исак Паси. Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател шест тома избрани творби на този естетически човек-оркестър.
Предговор към първо издание:
"Когато човек върви към края на седмата декада от живота си и след като поне пет от тях е прекарал с мислители и с мисли, ... |
|
|
Втори том от избраните произведения на Исак Паси. ... Едва ли има друго име в историята на българската есеистика и философия през последния половин век, което да свети с толкова ярка собствена вътрешна светлина, колкото името на проф. д-р Исак Паси.
Издателство „Захарий Стоянов" поднася на българския читател шест тома избрани творби на този естетически човек-оркестър.
Предговор към първо издание:
"Когато човек върви към края на седмата декада от живота си и след като поне пет от тях е прекарал с мислители и с мисли, несъмнено някои са му оставили трайни следи, докато други са потънали в забрава. А много ... |
