Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев. Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев. Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 ... |
|
С "Дъждовен дракон" продължава публикуването на "Китайски загадки" - серията от 18 романа на Робърт ван Хюлик (1910 - 1967 г.), станали отдавна класика в криминалния жанр. Главен герой в поредицата е магистратът Ди Жендзие (630 - 700 г.), запечатан в старинните хроники като мъдър и справедлив управник. Всяко разследване, което съдията Ди провежда, потапя читателя в екзотичния лабиринт на средновековен Китай, където той се сблъсква с изумителни прояви на жестокост и благородство, на низост и величие. ... |
|
"Извън редовете" е резултат от тригодишно проучване на мистерията около живота и творчеството на Яна Язова. Гласът на "поетката" разказва от първо лице за личния ѝ път, белязан от професор Александър Балабанов. Талант, любов и скандали са в началото на тяхната история, последвана от творческата ѝ изолация след 9 септември 1944 г. Романите ѝ, отшелническият ѝ живот и загадъчната ѝ смърт пораждат разследване, в което главен герой е може би нейният собствен син. "Това е топла, красива и човешка книга. Тя ни прави по-мъдри, тъжни, щастливо възвишени. Вглеждайки се в ... |
|
Продължение на "Фото Стоянович". ... Увлекателно романово повествование, изградено върху исторически факти. Евгения Иванова умело преплита съдбите на няколко персонажи, които разказват своите истории на фона на бурните събития на Балканите от края на ХІХ век. Един авантюрист с необуздано въображение, изобретяващ история, е главният герой в новия роман на Евгения Иванова. Събитията от края на 19. век, препускащи от Лондон и Париж през Белград и София до Истанбул или Петербург, не са фон за интригата, а нейно следствие. Въпросът е - ще продължи ли интригата да произвежда препускащи събития и в следващите векове? ... |
|
Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата - без да се прецежда - се консумира на един дъх или пък със затаен дъх. Като озадачаващо ... |
|
"Разказа ни е построен върху непубликувани архивни документи, етнографски и краеведски изследвания, мемоари, кореспонденция, лични свидетелства. Постарали сме се, книгата да представи увлекателна и пълнокръвна картина на живота в столицата, където наред с делничните занимания нашите предци са намирали време и да се насладят на удоволствията от живота - модерните градски забавления и промяната на ценностите в столичното общество, кулинарните традиции и отношението на храната в стара София. В основата на разказа е непубликуван спомен на племенника на Георги Каназирски-Верин - д-р Петър Каназирски." Из книгата В ... |
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |