Стари пловдивски истории, разказани от очевидци.

"Какви биха могли да бъдат читателите на тази книга? Може би трябваше да напиша тази книга по-рано... Тя съдържа спомени за Пловдив на хора, които помнеха града и хората от 30-те години още. Те знаеха истории, които май няма вече кой да разкаже. 90 процента от тях не са между живите. Светла им памет. Това бяха хора, които обичаха Пловдив до последен дъх. Някои от тях в последните дни на живота си изкатерваха стълбите до тавана, където се намираше студиото на Пловдивската телевизия, и оставяха спомените си пред камерите. Часът на предаването "Запомнете Пловдив" изтичаше, а те искаха да разказват още и още. Знаеха, че повече няма да имат сили да изкачат стълбите.

Не знам дали не звучи грозно, но си мисля, че спомените на хората са някой път като хайвера на рибите. Оставил си ги и вече можеш да си отидеш от този свят. Та, няма как да прочетат тази книга повечето, които я написаха. И техните приятели, и много от зрителите, които допълваха, коригираха, спореха. Надявам се обаче тези, които помнят по-новото време, което също е описано, да намерят в книгата и частичка от своя живот, от онзи Пловдив, от който малко е останало. Най-много обаче се надявам младите, които тепърва осъзнават интереса си към миналото на Пловдив, да стигнат до тази книга, за да открият там своите корени - да открият имената на дедите си, да открият къде е бил дюкянът им примерно, къщата им...

Така аз попадам от време на време на по някой ред, написан от други автори за баща ми. И откривам неща, които не съм знаел, с които трябва да бъда горд и съм длъжен да ги разкажа на внуците си. Та, това е книга, в която може да откриете неочаквано нещо от своя пловдивски ген, нещо неизвестно за къщите по родната ви улица, историята на самата улица, на махалата. В нея са събрани само спомените за центъра на града - от "Тримона" до Джумаята: Главната, "Отец Паисий" и пресечките. Имам материал за още няколко книги - за останалите части на града и за хората, които са живели там. Дано да имам сили да свърша и тази работа. И след това да отплувам като риба. По Марица, разбира се."
Евгений Тодоров

Това е петата книга на Евгений Тодоров, в която той продължава да описва историята на Пловдив, но не като хронология от събития, а като човешки истории. Тодоров е пловдивски журналист, драматург, режисьор, в един момент е бил амбулантен търговец, бакалин, кръчмар и какво ли не. Да не забравим - и един от най-четените блогъри у нас. Неговите блогове имат вече близо 5 милиона посещения.

В първата си книга - "Записки по българския преход", и в "Тайни писма до Бойко Борисов" той описа и коментира живота ни през последните 20 години, в "Наръчник на носталгика" документира бита ни от времето на соца, а в превърналата се в бестселър "Особености на филибелийския характер" се опита да въвлече читателите в размисъл за онова, което отличава пловдивчанина от всички други.

В книгата си той запълва една празнина в поредицата, като описва живота и хората в Пловдив от 30-те до 60-те години на миналия век. Това е петата книга на Евгений Тодоров, в която той продължава да описва историята на Пловдив, но не като хронология от събития, а като човешки истории. В "Запомнете Пловдив" той запълва една празнина в поредицата, като описва живота и хората в Пловдив от 30-те до 60-те години на миналия век. Това е книга, в която читателите могат да открият неочаквано нещо от своя пловдивски ген, нещо неизвестно за къщите по родната си улица, историята на самата улица, на махалата. Евгений Тодоров е журналист, драматург, режисьор и един от най-четените блогъри у нас.

Увод
Джумаята едно време - смъртта на регулировчицата и други истории
Сладките и солените неща на Джумаята
Тайната на бергамоновите бонбони
Хаджи Гьока - човекът, който напляска Иван Вазов
Още убийства на Джумаята и другаде
За величията и простосмъртните на Джумаята
Къде е Фелини?
За кръчмата "Пловдив" и Велко Парашиков
По Алая
Градината "Цар Симеон"
Унижение, смърт и пролет в Цар-Симеоновата градина
Езерото в годините на рибата, лодките и рускините
Езерото като пързалка
Централният площад - десетото ниво
Голямото престъпление
ДНА-то, което устоя
Какво още имаше на площада - картини и звуци
Когато площадът оживяваше
Густо, майна, Тримона - началото
Тримона - от сълзите на Андро до джубокса
Спомените на Станко Милиционера, Жиро Брендито, Румен Топора, Тето и Здравко Гълъбов
Лични спомени за Тримона
Площад "Цар Крум", който вече не съществува
Тръгваме по Главната - от монетарницата до Руската книжарница и наоколо
От Руската книжарница до "Гурко" - отляво
Мешан свят: от ваксаджийница "Куба" до Хачатурян и Рамбо
За "Молле" и историята на една голяма любов
Площад "Стефан Стамболов", когато не беше площад
На кино
Когато Бингото беше кино, а преди това сладкарница
Киноспомени: малкото опасно кино
Павлето Джуджето
Корона и Радиото
Телевизионни истории
От Прасчо до "Волга"
Мица - Мата Хари от "Съединена България", и Кьоркапитана
От аспержите до първата телевизионна реклама
Голямото преименуване
Площадът на Мильо
Какво имаше още там, когато Мильо беше жив
Крачка назад - за нощния живот и за пропуснатите шансове
По Главната в обратна посока
По Главната, когато вече нямаше частници
По "Отец Паисий" и "Гурко"
За "Крушата", Дома на здравните работници и за приятеля на Владимир Илич Ленин
За хората, разпръснати като пилци
По "Патриарха"
"Отец Паисий" - кръчмари, лекари, шивачи...
Свиваме по "Д-р Бълкович"
Връщаме се на "Отец Паисий"
По улица "11 август"
Спомени за Мара Фурламата и други пловдивчани
По "Отец Паисий" с Лукчо