Бракът като подвижничество

Какво е духовното значение на християнския брак? Защо бракът и монашеството обикновено се противопоставят? Може ли да се говори за някакво "духовно предимство" или подчинение между тях? Ако сведем предназначението на брака до една последица на грехопадението, няма ли да превърнем брачната радост и преумножаването на живота в заслуга на злото? Нима брачният живот на монасите, венчани за Църквата, е отложен до края на земния ни живот, а Христовите невести са само сгодени до началото на вечността?
В предложението на читателя текстове митрополит Антоний Сурожки търси отговори на такива въпроси. За него брачният християнски живот има основа, по-дълбока от чисто човешките взаимоотношения, и предназначение, надхвърлящо границите на социалните връзки. Според целта си християнският брак представлява продължение на самия Троичен Живот, на брака на Бога с човека чрез св. Богородица, на Христа с Църквата и най-сетне - на отделния вярващ с Църквата. Чрез брачния съюз на една израелска Дева с Божия дух самата цел на земния християнски живот е влязла в него и очаква изпълнението си в брака на Агнеца с Църквата Му (Откр. 19:7).
Божието участие в брачната посветеност позволява на християнина да започне брачния си живот с венчална служба или монашеско пострижение, но и семейното ежедневие и монашеските послушания могат да станат част от брачното тържество, на което дори водата се превръща във вино.

Целомъдрието не може да се постигне само със сдържаност и дисциплина на тялото или с дисциплина на въображението. За него е необходим своеобразен подход, който изразява един от аспектите на любовта: да гледаме другия и с помощта на вярата и любовта да прозираме в него човека, възлюбен от Бога, сътворен за вечен живот, изкупен с целия живот, страдания и смърт Христови, човека, когото Бог ни е поверил, за да му отворим път към вечният живот. От момента, когато можем да възприемаме така другия, ние ставаме целомъдрени и в мислите си и по плът; и това е единственият начин, който може да ни направи целомъдрени докрай. Това отношение не е физическо, даже не е душевно, а е духовно, и то има място не само в монашеството, но и в брака. Защото в брака мъжът и жената трябва да осъзнават, че са поверени един на друг от Бога, за да се опазят, съхранят, осветят, да си отворят един другиму пътя към вечния живот. И то не към такъв вечен живот, който би бил в противоречие със земния, а към живот, в който чрез благодатта, чрез тайнствата, чрез приобщаването към Божествеността всичко земно получава вечно измерение.

ИК ОМОФОР ЕООД
София, 1000
ул. Врабча 18, ет. 5
omophor@gmail.com

Предговор
Тайнството на любовта
Въпроси за брака и семейството
Брак, монашество, църква
За свободата и за подвига
Мисли за религиозното възпитание на децата
Божията майка