Радостите и тегобите на българската бохемистика

Портрети на преводачи.

В Радостите и тегобите на българската бохемистика Емил Басат продължава опитите си да обхване образите на българските преводачи и историята на преводното дело у нас.

"За приноса на чехите в българската история и култура са публикувани множество книги. Особено за онези, които са подкрепили със своите знания и умения първите стъпки на новата българска държава.

Идеята за тази книга възникна у мен доста отдавна, но едва сега успях да я реализирам. Докато я подготвях, неизменно ме следваше духът на непрежалимия Величко Тодоров, вдъхновителя на много от моите бохемистични занимания. В далечната 1995 година заедно с него издадохме Чешки триптих. Образи на българската литература в профил и в анфас. В нея с анкети-портрети са представени най-известните чешки българисти. Той бе вдъхновителят и организатор на Бохемия клуб, чийто почетен председател бе нашият незабравим учител професор Никола Георгиев. Величковият глас ме следваше и ме следва и до днес и се надявам да го доловите и в новата ми книга.

В нея съм се опитал да представя в портрети-анкети - проведени изцяло по интернет - най-добрите български бохемисти. Тя е една моментна снимка - без претенции за изчерпателност, и на българо-чешките културни контакти. Отново използвах случая живите участници да разкажат за онези, които не са между нас, без чието дело картината на бохемистиката ни щеше да е непълна. Това е книга - признание в любов към Чехия и чешката култура."
Емил Басат

Емил Басат е роден през 1949 година в София. Завършил е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Литературен журналист и историк на превода. Автор е на седем книги: Чешки триптих. Образи на българската литература в профил и анфас (в съавторство с Величко Тодоров, 1995), Преводът - лица и маски, книга първа (2007), Преводът - лица и маски, книга втора (2010), Българо-унгарски двуглас (2015), Словашките лица на българската литература, електронен вариант (2017), За Полша - с любов (2018), Преводът - лица и маски, книга трета (2019).

За тази книга
Васил Самоковлиев: Чехия за мен е втора духовна родина
Людмила Кроужилова: В България бях и си оставам у дома
Атанас Звездинов: Чехия е в сърцето ми
Проф. Маргарита Младенова: За вечността на речниците, инстинкта за почтеност у чехите и радостите и тегобите на превода
Йорданка Трифонова: В търсене на различията
Проф. д-р Владимир Пенчев: Винаги съм искал да се чувствам свободен човек
Анжелина Пенчева: В чешкия език мога да бъда само гост, и то възпитан и уважителен
Проф. Жоржета Чолакова: За мен преводът е начин на живот
Гинка Бакърджиева: Преводачът е интерпретатор
Радост Железарова: За радостта от живота и за любовта към чешкия нов свят
Добромир Григоров: Опит за портрет на един усмихнат бохемист
Маргарита Симеонова: С чешкия език границите на моя свят се разшириха още веднъж
Александра Трифонова: Пазителката на паметта
Борислав Борисов: За мен бохемистиката е съдба