Тримата велики български баси: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев

"България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата епоха. Тя ни представя и един трети – съвсем младия Никола Гюзелев" (след триумфално концертно изпълнение на "Борис Годунов" от Софийската опера в парижкия театър "Шанз-Елизе")."
Орор, 21 април 1966 г.

"В момента и тримата най-добри баси в света идват от България – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев." (След пет спектакъла на "Дон Карлос" на най-младия от "тройката" в парижката Гранопера)."
Орор , ноември 1968 г.

"България сякаш е населена с борисгодуновци. Трима от най-красивите баси в света са българи – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев... На 37-годишна възраст Никола Гюзелев вече е достигнал равнището на Борис Христов и умножава богатия контингент, който България доставя на световните сцени. Вероятно това е световен рекорд!"
Журнал дьо диманш, май 1974 г.

"Гюзелев като Досифей се нарежда непосредствено до Големите баси в света Борис Христов и Николай Гяуров."
Ди Пресе, март 1975 г.

"Звезда на спектакъла беше Никола Гюзелев. Той е певец от ранга на Борис Христов и Николай Гяуров."
Кронен цайтунг, март 1975 г.

"На Гюзелев – Филип може да съперничи единствено неговият сънародник Николай Гяуров (след "Дон Карлос" във виенската Щатсопер)."
Винер цайтунг, 27 февруари 1977 г.

"С изпълнението си в Арена ди Верона българският бас Никола Гюзелев нареди името си до това на Гяуров и ни показа една вярност към великия Шаляпин."
Ил Пиколо

"Гюзелев задълбочено интерпретира Борис, като си служи със средствата на класическата традиция, започнала от Шаляпин и намерила в наше време висш израз в изпълнението на Борис Христов."
Кориере де ла Сера

Смятам, че горните думи са достатъчно доказателство на "правото" на Никола Гюзелев да бъде причислен към забележителната двойка.

Прилагателното не е моя приумица. Не са го изсмукали от пръстите си и най-авторитетните критици на ХХ век. Истинското величие се определя от свръхравнището на стотиците (даже хилядите!) спектакли и концерти с участието на тримата българи на най-престижните оперни сцени и концертни подиуми. Изявявали са се под ръководството на най-видните диригенти, в постановки на най-изтъкнатите оперни режисьори и сценографи, при съучастието на най-ярките "звезди" на недалечното минало и на настоящето. На страниците на книгата до имената на българските баси ще срещнете всички легенди на световното оперно изкуство след 1946 г. – от дебюта на Борис Христов в "Санта Чечилия" до първите години на ХХІ век с концертните изяви на Никола Гюзелев и неговите ученици.

в "Ла Скала" и аз постепенно се приобщих плахо към големите майстори на точните оценки, учих се от тяхната наблюдателност и способност да откриват и утвърждават новите големи имена. И, естествено, слушах и "попивах" казаното и написаното от тях за българските певци. По време на моя близо 60-годишен опит на журналист в областта на музикалното изкуство съм събирал стотици рецензии, в "миниинтервюта" съм изсмуквал в буквалния смисъл онези оценки за български певци, които ги легитимират като "правоимащи" в световния елит. Не само за басите, разбира се, но и за Елена Николай и Люба Велич, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова и Гена Димитрова, Никола Николов и Димитър Узунов... Дотук да спра, защото България наистина е неизчерпаем извор на таланти!

Смятам, че отговарям на възможните въпроси защо съм добавил името на Никола Гюзелев и защо тримата български баси без съмнение са си заслужили епитета "велики".