"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю. „Мисълта е това, което отваря път – пътя, който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх. Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
Книгата съдържа три разказа от Олга Токарчук, писани в края на 80 -те години - "Гардеробът", "Стаите" и "Deus Ex". Може ли да се говори за каквито и да било граници, когато се създават светове? Надзъртане под хастара на живота - това са тези три разказа на Олга Токарчук. В тях нещо странно се случва с пространството. Реалността се пропуква, а човекът, под угрозата да се разпадне, се опитва да сложи съществуването си на пауза, да намери брод през лабиринтите на лишения от смисъл и фантазия брутален живот. И така прекрачва в паралелни реалности. Токарчук отваря познати врати, но те не водят ... |
|
Във времето, в което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си - вярата. За различните предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си книга "Първият рожден ден”, която вече е в книжарниците. В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата - например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта "Първият рожден ден" авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е ... |
|
С книгата "Дом дневен, дом нощен" Олга Токарчук печели престижната немска награда "Мостовете на Берлин", както и симпатиите и на най-взискателните читатели. В романа, чрез странно преплитане на сюжетни линии, съдби, описания, душевни терзания, сънувания и събуждания, авторката споделя своите най-съкровени размисли за живота - сън, усещането, че никой от нас не знае и не може да знае дали е такъв, който само сънува живота, или живее наистина, че нашият Съд ще бъде събуждане, защото през целия си живот само сме сънували, че живеем. ... |
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ... |
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |