Съставители: Михаил Вешим и Румен Белчев. ... Хумористични разкази от колекцията на вестник "Стършел"."Стършел", хумористичният седмичник с име на жилещо насекомо, навърши 75 години. Това го прави най-старият български вестник, който излиза без прекъсване, без да е променял името и нрава си. През всичките тези години по страниците на "Стършел" преминаха десетки и стотици автори, някои от които са вече класици на българския хумор и сатира. Даже във времената, когато не можеше да се пише свободно, талантливите сатирици успяваха между редовете да кажат много истини не само за действителността, ... |
|
|
"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
|
"През 2025 -а се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век той бе изключително популярен, направо култов, както биха казали днес. Идолите на народа тогава бяха няколко - Гунди във футбола, Лили Иванова и Емил Димитров в естрадата, пророчицата Ванга от Петрич... И Мистер Сенко. Неговото име бе влязло дори в ежедневния език, често можеше да се чуе някой да каже: "Аз да не съм ти Мистер Сенко!", когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той - илюзионистът, фокусникът, магьосникът - умееше сложни, невъзможни и невероятни неща. Тази книга разказва за живота ... |
|
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
|
"Ян вдигна очи нагоре - ярко грееха звездите. А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите - хората седяха пред екраните и гледаха Голдън шоуто... Значи виждат и него... Той, малкият Ян, в момента влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати. От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето - пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка - не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество? Тя ще е тази, която прави коледните чудеса. Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глави към небето?" Из книгата ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
Сред обитателите на селото има всякакви – гяволи и балъци, хитреци и ахмаци, но всички са единни, че не в труда, а в далаверата е формулата на успеха. Затова не работят земята си, а гледат да се „изработят” един друг в играта „Монополи“ – единственото им делово занимание. Като истински брокери купуват и продават имоти на „Пикадили“ и „Риджънт стрийт“, приватизират лондонските жп гари, строят хотели или попадат в затвора. Един ден в Ново Плодородно пристига чужденец – Виталий Баранов. Не за да си купи къща, а цялото село и да го управлява – с твърда ръка и с „мягкий знак“. Ще се събуди ли гражданското общество в заспалото ... |
Книги 
Рейтинг: 9.67 / 3 гласа 
