Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие.
Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов.
Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ... |
|
|
Изгубеното ще бъде намерено...
Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард". ... Вашингтон. Професорът по символика Робърт Лангдън е повикан в последния момент да изнесе вечерна лекция в Капитолия. Само минути след неговото пристигане обаче в центъра на Ротондата е открит ужасяващ предмет, носещ пет символа. Той познава в него древна покана, зовяща получателя си към отдавна изгубен свят на тайна езотерична мъдрост.
Уважаваният наставник на Лангдън Питър Соломон, филантроп и виден масон, е отвлечен брутално и професорът разбира, че единствената надежда да спаси живота на ... |
|
|
"Ние сме балканци и пленници на общо минало и частни легенди. И в ХХІ век не спираме да чертаем нови граници в долния десен ъгъл на обединяваща се Европа. Имаме проблеми с историята и с войните. Затуй без амбиция за някаква окончателна истина съм успоредявал последната босненска война с разни други отдавнашни или скорошни кървави балкански безсмислици. Отбелязал съм някои затъмнени епизоди от миналото. Историята, казват някои, е лоша учителка, но аз виждам проблема в учениците. Ние сме си повтарачи. Което не сме научили навремето, наваксваме го в извънкласни занимания – по площади и бойни полета."
Авторът, ... |
|
|
"Днес хората у нас са угрижени, с невесели очи и усмивките са в дефицит. Тъкмо затова, напук на несгодите, горчилките, бедите, Атанас Тончев ни предлага един весели, нестандартен пътепис с усмивки, забавни истории и житейски поуки. В своята книга той крачи "със смях и присмех" по земята извън нашите граници, наблюдава и описва комичното в хората и живота - като шеговито, кога с ирония и сарказъм, или с при-вкуса на гротеската. Ала най-вече вниманието му е насочено към проявите на "нашенците", тръгнали по света с балканските си нрави и целия арсенал на байганьовщината..."
Кирил Янев ... |
|
|
Българите сме с чувство за хумор. Ироничният поглед към собствените ни недостатъци и към недъзите на собственото ни общество са безценно качество, което е помагало и ни помага да вървим по-леко през изобилието от препятствия и кризи, които нашата национална Съдба с такова постоянство ни поднася.
Съставителите на сборника вградиха в основите му безсмъртната усмивка на Щастливеца Алеко, разнородните и самобитни гласове на Чудомир, Елин Пелин, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Любен Дилов, Георги Мишев, Станислав Стратиев, Петър Незнакомов, Генчо Узунов, Васил Цонев, за да зазвучат след тях и Ясен Антов, Йордан Попов, Кръстьо ... |
|
|
Съдбата не обича да чете табелките по вратите.
Не обича да се заглежда дали са от месинг, дали от сребро, или са просто лепенки на звънеца.
Не я интересува дали сме Ставреви и зад табелката имаме диван, застлан с жълт губер и хладилник „Мраз”.
Или сме Атанасови и сред барока зад блиндираната ни врата сме принцеси и кралици с кредитни карти.
Или сме Жекови и мълчим сред черно бял стъклен студ пред огромен плазмен телевизор.
Или Касабови и зад табелката ни – минало, любов, вини, страхове, заплетени по кукичките на пердета от органза.
Съдбата обича да се забавлява. Независимо как се казваме.
Обича да ни качва на ... |
|
|
Езикът в тази книга, преценен от академични позиции, може би щеше да скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона - малко "ретро", защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постигна едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение. "Разказите на едно софийско копеле" е неговата лебедова песен. Това е една неповторима поема в проза - за поривите, надеждите и разочарованията на своето поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си? ... |
|
|
Под редакцията на Владо Даверов ... "Очи, помръкнали и натъжени от ненужната обида,
Не се опитвайте да спрете любовта - тя си отива!
Ръце, претръпнали и отмалели от ласките предишни,
Без никакво предчувствие за бъдност, сбогувайте се равнодушно!
Сърце, заглуши, изтръгни всеки вик в паметта си,
Щом си тръгнем, нека всеки да остане поотделно нещастен!" ... |
|
|
Не се препоръчва за лица под 18 години! ...
Как в днешно време да бъдеш тарикат и да печелиш и имаш всичко?
Как да съумяваш да се нагаждаш към обстоятелствата и да ги използваш?
Как да накараш всички около теб да правят това, което може да те изстреля напред?
Страхотен алгоритъм да успяваш да превръщаш собствените си способности в оръжие, което да ти служи! И всичко това - на фона на българската действителност в последните 30 години. Ще бъдете потресени от това, на какво са способни жените, водени от секса и парите, лишени от обичта и вниманието на мъжете си и провокирани от младостта на мъжкаря! Магьосникът ... |
|
|
"Нямаме в българската поезия такъв друг орач като Дончо Цончев. Браздата след него е блестяща и в нея има магия."
Йордан Радичков
"Всеки съвременен писател би искал да е автор на някои от разказите на Дончо Цончев."
Джеймс Олдридж ... |
Рейтинг: 9.44 / 16 гласа 
Добави мнение 
