Култът

Погълнати от непрестанния поток от безсмислена информация, ние сякаш все още не проумяваме изцяло дълбоките процеси, протичащи встрани от рамката на малкия екран. Отказваме да приемем напредващия демонтаж на политическата система, налагането на все по-строга цензура и разпадането на познатия ни свят, независимо че се случва пред очите ни. Не приемаме, че науката, политиката, правото и образованието са изместени от повсеместна медийна истерия и че колкото по-упорито заявява тя своята значимост, толкова по-очевиден става нейният провал в задачата да предотврати наближаващата катастрофа. Тази истерия разпространява духа на упадък в модерните общества. Те вече не са способни да произведат културна ориентация и предложения за смисъл, а само репресивни мерки и празни обещания, подмамващи хората в един противоестествен култ към залеза на света. Кои са жреците на този култ, защо изискват толкова много от своите последователи и на какво още са способни в бъдеще? Това са въпросите, на които авторът отговаря в тази книга. С присъщия си оптимизъм Кайзер убеждава читателя, че е твърде рано да вдигнем бялото знаме и показва пътя за излизане от състоянието в което сме, за да преминем към една култура на жизненост и свобода. Дали ще успеем зависи изцяло от нас, защото, щом разпознаем оковите си, ще можем да се освободим от тях и да създадем нещо ново - по-добро от всякога.

Гунар Кайзер (1976 - 2023) е немски учител, писател, политически анализатор и ютюбър. Роден е в Кьолн, Германия, където учи философия, немска филология и романистика. През 2021 г. напуска работата си като учител и се отдава изцяло на писането и ютюб канала си. Придобива популярност с критиките си към политическата коректност и най-вече с позициите си относно мерките срещу коронавирус пандемията, които са диаметрално противоположни на официалната политика, която правителствата в Европа - и в частност Германия - провеждат. Умира от онкологично заболяване на 12 октомври 2023 г. на 47 години.

"Уводни думи от Матиас Бурхард

Чудовищното мислене

Чудовищното се случва. Пред очите ни. Замаяни от впечатленията и новините, ние все още не се доверяваме на възприятията си и се колебаем да приемем това, което се разиграва пред очите ни: политическа трансформация, културна цензура, разрив на цивилизацията. Някои неща са видими от години, а други връхлитат изненадващо. Нашето минало вече не може да ни даде опора, а бъдещето не вещае нищо добро. Чувстваме се изложени на чуждата милост като пленници, попаднали в капан, от който няма изход, достижим с нашите собствени сили. Обществеността и нейните институции проиграха последните си остатъци от доверие. Медиите, науката, политиката, администрацията, Църквата, здравеопазването, правото и образованието, изкуството и културата се оказват все по-неефективни и колкото по-истерично заявяват своята значимост, толкова по-очевиден става техният провал. Провалиха се в действителните си цели. Провалиха се в задачата си да предотвратят чудовищното.Те отдавна са инфектирани и разпространяват духа на заразата. От тях вече не може да се очаква културна ориентация и предложения за смисъл, а само празнодумията на господството и репресивните мерки.

Но внимание! Това, което едни осъждат като упадък, други приемат за прогрес. Това, което за едни изглежда като репресия, за други се оказва солидарност. Тази многозначност обаче не е възражение срещу чудовищното, а по-скоро е негов израз. Ние сме разделени. Съвместният свят е разпокъсан. За Хана Арент това е симптом на тоталитаризма. В това отношение тоталното господство превъзхожда дори тиранията, която само изолира хората един от друг, но не ги обрича на пълна изоставеност.

"Само там, където общият свят е напълно разрушен и се е появила напълно несвързана в себе си социална маса, чиято нееднородна уеднаквеност се състои от индивиди, които са не само изолирани, но и концентрирани само върху себе си и нищо друго, тоталното господство може да упражни пълната си сила, да се утвърди безпрепятствено. (Хана Арент, Елементи и произход на тоталното господство)"

Манталитетът на масовия индивид обаче се изразява в подчинение. Колко добре дошла възможност за потомците на Просвещението да свалят от себе си бремето на зрелостта и да използват отново собствения си интелект под наставленията на друг, да се предадат най-сетне на мързела и малодушието и да им бъде позволено да се наслаждават с най-добра съвест на удоволствието от доносите и остракирането на инакомислещите и тези, които отказват да приемат ваксината. Остава само малка крачка до тяхното символично или до фактическото им унищожение. Но с какво може да се подхранва надеждата, че тази стъпка няма да бъде направена, когато етиката и науката, самите авторитети на моралните норми и знанието, не само че не оказват съпротива, но дори се предлагат като акушерки на ново цивилизационно недоносче? С оглед на самоотверженото нежелание на немалка част от населението да се ваксинира председателката на Германския съвет по етика Алена Буйкс в пряк текст, но, надяваме се, не в буквален смисъл, препоръчва "стрелба от всички оръдия".

Отмахва люспите от очите ни. Секва ни дъхът. Оставя ни без думи. То, чудовищното. Точно защото е толкова мащабно, то може да се осъществи при пълна прозрачност. Мислим, че е невъобразимо именно защото е реално. Смятаме, че призивите на Касандра са преувеличени, защото погрешно вярваме, че реалността се нуждае от нашето приемане или одобрение, за да придобие власт над нас. Дори и в критичните кръгове понякога е недопустимо да се назовава чудовищното, защото предполагаемата сила на мисълта е тази, която му придава реалност. Може би е преждевременно да вдигаме бялото знаме. Чувствата на безсилие и примирение са основателни, но не са добра почва за приемлив живот. Според мен обаче надеждата не трябва да идва от разкрасяването на ситуацията, а само от реалистичните алтернативи за действие. Това включва честен анализ на ситуацията и опит да се разбере как сме попаднали в нея. Вече знаем, че поставянето на диагноза на съвремието е рисковано начинание. От една страна, човек може да сгреши в оценките си поради липса на историческа дистанция, а от друга, може да стане обект на социално отлъчване и презрение - именно защото е ударил в десетката. Ето защо днес да се говори философски е теоретичен и екзистенциален риск, особено ако е вярна диагнозата, че тоталитаризмът засилва своята сплотеност от обстоятелството, че се издига до култ за масите. Еретиците са трън в очите на правоверните. Те са заплашени от инквизиция и изгаряне на кладата. В същото време обаче изобличаването на политическата катастрофа дава и шанс да се предотврати най-лошото или поне да се избегне опасността. Задачата на философията в този случай се състои в изясняването на категориите, така че местата за уединение и отстъпленията на свой ред да не носят семената на чудовищното, а да изградят основата на един човешки живот в най-добрия смисъл на думата."
Из книгата

Катехон
София, 1000
ул. Стара планина № 5, ет. 2
02 946 35 21

Въведение
Партито свърши!
Пробуждането
Това е култ! Анализ на един кризисен феномен
Елементите на култа
Методите на култа
Целите на култа
Възникване на култа
Срещу култа