"Уводни думи от Матиас Бурхард
Чудовищното мислене
Чудовищното се случва. Пред очите ни. Замаяни от впечатленията и новините, ние все още не се доверяваме на възприятията си и се колебаем да приемем това, което се разиграва пред очите ни: политическа трансформация, културна цензура, разрив на цивилизацията. Някои неща са видими от години, а други връхлитат изненадващо. Нашето минало вече не може да ни даде опора, а бъдещето не вещае нищо добро. Чувстваме се изложени на чуждата милост като пленници, попаднали в капан, от който няма изход, достижим с нашите собствени сили. Обществеността и нейните институции проиграха последните си остатъци от доверие. Медиите, науката, политиката, администрацията, Църквата, здравеопазването, правото и образованието, изкуството и културата се оказват все по-неефективни и колкото по-истерично заявяват своята значимост, толкова по-очевиден става техният провал. Провалиха се в действителните си цели. Провалиха се в задачата си да предотвратят чудовищното.Те отдавна са инфектирани и разпространяват духа на заразата. От тях вече не може да се очаква културна ориентация и предложения за смисъл, а само празнодумията на господството и репресивните мерки.
Но внимание! Това, което едни осъждат като упадък, други приемат за прогрес. Това, което за едни изглежда като репресия, за други се оказва солидарност. Тази многозначност обаче не е възражение срещу чудовищното, а по-скоро е негов израз. Ние сме разделени. Съвместният свят е разпокъсан. За Хана Арент това е симптом на тоталитаризма. В това отношение тоталното господство превъзхожда дори тиранията, която само изолира хората един от друг, но не ги обрича на пълна изоставеност.
"Само там, където общият свят е напълно разрушен и се е появила напълно несвързана в себе си социална маса, чиято нееднородна уеднаквеност се състои от индивиди, които са не само изолирани, но и концентрирани само върху себе си и нищо друго, тоталното господство може да упражни пълната си сила, да се утвърди безпрепятствено. (Хана Арент, Елементи и произход на тоталното господство)"
Манталитетът на масовия индивид обаче се изразява в подчинение. Колко добре дошла възможност за потомците на Просвещението да свалят от себе си бремето на зрелостта и да използват отново собствения си интелект под наставленията на друг, да се предадат най-сетне на мързела и малодушието и да им бъде позволено да се наслаждават с най-добра съвест на удоволствието от доносите и остракирането на инакомислещите и тези, които отказват да приемат ваксината. Остава само малка крачка до тяхното символично или до фактическото им унищожение. Но с какво може да се подхранва надеждата, че тази стъпка няма да бъде направена, когато етиката и науката, самите авторитети на моралните норми и знанието, не само че не оказват съпротива, но дори се предлагат като акушерки на ново цивилизационно недоносче? С оглед на самоотверженото нежелание на немалка част от населението да се ваксинира председателката на Германския съвет по етика Алена Буйкс в пряк текст, но, надяваме се, не в буквален смисъл, препоръчва "стрелба от всички оръдия".
Отмахва люспите от очите ни. Секва ни дъхът. Оставя ни без думи. То, чудовищното. Точно защото е толкова мащабно, то може да се осъществи при пълна прозрачност. Мислим, че е невъобразимо именно защото е реално. Смятаме, че призивите на Касандра са преувеличени, защото погрешно вярваме, че реалността се нуждае от нашето приемане или одобрение, за да придобие власт над нас. Дори и в критичните кръгове понякога е недопустимо да се назовава чудовищното, защото предполагаемата сила на мисълта е тази, която му придава реалност. Може би е преждевременно да вдигаме бялото знаме. Чувствата на безсилие и примирение са основателни, но не са добра почва за приемлив живот. Според мен обаче надеждата не трябва да идва от разкрасяването на ситуацията, а само от реалистичните алтернативи за действие. Това включва честен анализ на ситуацията и опит да се разбере как сме попаднали в нея. Вече знаем, че поставянето на диагноза на съвремието е рисковано начинание. От една страна, човек може да сгреши в оценките си поради липса на историческа дистанция, а от друга, може да стане обект на социално отлъчване и презрение - именно защото е ударил в десетката. Ето защо днес да се говори философски е теоретичен и екзистенциален риск, особено ако е вярна диагнозата, че тоталитаризмът засилва своята сплотеност от обстоятелството, че се издига до култ за масите. Еретиците са трън в очите на правоверните. Те са заплашени от инквизиция и изгаряне на кладата. В същото време обаче изобличаването на политическата катастрофа дава и шанс да се предотврати най-лошото или поне да се избегне опасността. Задачата на философията в този случай се състои в изясняването на категориите, така че местата за уединение и отстъпленията на свой ред да не носят семената на чудовищното, а да изградят основата на един човешки живот в най-добрия смисъл на думата."
Из книгата
