Иван Симеонов е роден на 21 април 1957 г. в София. По образование е икономист, работи като банков чиновник, но се самоопределя като свободен мислител. Той вярва, че както съвременната астрономическа наука с удоволствие е предоставила възможността на астрономите любители да откриват нови небесни тела, така и православните богослови и духовниците не трябва да ревнуват, ако обикновени миряни изследват богословски проблеми. Особено когато се касае за църковно календарния проблем, който се е превърнал в същински "Гордиев възел" за световното православие. ... |
|
|
"Разширете се и Вие" (2 Коринтяни 6:13) в Богословието на св. Силуан Атонски и стареца Софроний ит Есекс. ... В сърцето, което е мястото, където се култивира Божието общение с човека, се явява, действа и се моли Божият дух. Молитвеното отваряне на сърцето лекува човешката личностност. Умът на човека се съсредоточава в сърцето и се съединява с него. Така сърцето се разширява, за да побере всичката пълнота на Христовата любов. Следователно цялата молитвена борба има за своя цел откриването и завоюването на сърцето.“ Архим. Захариас
Архимандрит Захариас, роден през 1943 г. в Кипър, е духовно чедо в продължение ... |
|
|
Съставителство, редакция, предговор и бележки: Живко Лефтеров, Момчил Методиев. ... Почти тридесет години след края на комунизма личността на патриарх Кирил сякаш остава обгърната в мълчание. На пръв поглед той е почитан повече от благодарните евреи, за чието спасение се бори, отколкото от собствената му православна християнска общност. Ако за евреите той е безспорна фигура, личността му сред православните българи продължава да бъде обект на слухове, на протоколни биографии, но много рядко - на същински научни изследвания. Причината е ясна - по един или друг начин всеки си задава въпроса кои са неизбежните компромиси с ... |
|
|
"Книгата на Георги Тодоров "Св. Борис. Три мита за Покръстването" успява не само убедително да разкрие лъжовността на тези митове, но и да проследи кога и как са се зародили, как са се разпространили и като невидима зараза са проникнали в научната литература, в произведенията на изкуството, в образователната система, а оттам и в съзнанието на всички българи.
Авторът, който отдавна работи върху темите, свързани с Православието и църковната история, е извършил задълбочен, добросъвестен и плодотворен изследователски труд. Приносът е несъмнен и полезен не само за науката, не само за историята, не само за ума. ... |
|
|
С "Песни за Климент" се отбелязва 1100-годишнината от успението на св. Климент Охридски. В книгата са публикувани църковните песнопения за старобългарския писател, създадени през вековете оригиналната старобългарска служба, написана скоро след смъртта му през 916 г., средновековната българска служба, преведена от гръцки през XIII XIV в., черковнославянските служби, съставени през XIX и XX в. Службите са поместени в оригинал и в превод на новобългарски, към средновековните текстове са добавени речници и изследвания.
Включени са и проучвания за епархията на св. Климент и за неговите иконописни изображения. Тази ... |
|
|
Митрополит Йеротей (Влахос) е един от най-изявените и продуктивни православни автори на съвремието с над 60 книги, преведени на десетки езици. Роден е през 1945 г. в Йоанина - Епир, Гърция. Завършва Богословския факултет на Солунския университет. През 1972 г. е ръкоположен за свещеник. Служи в Атинската архиепископия като проповедник и отговорник за работата с младежта. През 1995 г. е избран за митрополит на Навпакт и Св. Власий. Още от младежките си години проявява интерес към наследството на отците на Христовата църква, като специално се интересува от учението на св. Григорий Палама. Общуването с монасите от Света гора ... |
|
|
Студии върху библейските основания. ... Възкресил, възнесъл и упокоил "посред Престола" на Бога Отца възприетото веднъж и завинаги от Него човешко естество, Христос му дава пределното, действително есхатологично утешение - възцарява го и ето: именно него, възцареното "отдясно на Отца", ни дава, та приемайки го в Евхаристията, да разберем, че както Той е в Отца, така и ние сме в Него и Той в нас (Йоан. 14:20), при това там горе, където в Христа вече се покои нашето естество. С две думи, в еклезиологията трябва да се "възпомни" по най-решаващ начин, че както Сам ни е казал на Тайната вечеря ... |
|
|
"Целта на подвига в Православната църква не е да придобия благодатни дарове, не е дори да придобия добродетели, а да придобия любов. Това е борба, в която влизам, защото усещам, че не обичам. Щастлив е този, който усеща, че не може да възлюби. Щастлив е този, който усеща, че неговата болест се състои в това, че не може да възлюби - да възлюби реално по начина, по който любовта реално съществува... И така, човекът върви напред и тогава разбира големия си недостатък. Разбира, по причина, която не знаем и не можем да си представим, че Бог е любов, и то любов неизказана, невероятно смирена, немислимо благородна. Започва ... |
Рейтинг: 1.00 / 1 глас 
