Полуорките - книга 2: Цената на измяната

Смъртта на Великсар лишава двамата полуорки от закрилата му и ги принуждава да дирят ново убежище. В крайна сметка бягството ги отвежда до необичаен и напрегнат съюз с група велдаренски наемници. И докато Харук и Курах, редом с новите съюзници, се изправят срещу престъпниците в столицата, притежателите на небесни сили заплашват да посеят раздор между неразделните полуорки и да разрушат надеждите им за щастие. Харук трябва да вложи всичко от себе си, за да защити семейството си. Защото Кураховата обич към една млада жена с разстроен разсъдък и могъществото на богиня заплашва да обрече всички.

"Но не и от сила. Аурелия знаеше, че привидната незначителност на полуорка крие забележителната мощ на некромант, развил значително количество от потенциала си под наставничеството на своя господар, Великсар. Курах, подобно на брат си, бе наполовина орки наполовина елф - съчетание, отключило необичайно могъщество. Мнозина елфи бяха погинали в нозете им, разкъсани от острие и магия.

– Яж по-бавно – каза тя, когато Курах едва не се задави с лист маруля. – Мога да направя още, ако си гладен. Не очаквах, че ще надминеш апетита на брат си.
След едно движение на ръката ѝ чинията се напълни отново. Кафеникавата наденица димеше като току-що издърпана от огъня.
– Как... – промълви втренчилият се Курах.
– Заклинанието не е сложно. Бих могла да те науча, ако искаш.
Полуоркът възобнови храненето си, кимвайки.
– Бих се радвал.
Харук въздъхна, припомнил си мизерните порции, често крадени, с които двамата бяха преживявали през годините. А колко лесно би могло да бъде...
– Трябваше да си го усвоил още преди години – изръмжа той.

След като Курах се нахрани, тримата се подготвиха за път, което, предвид скромния им багаж, не отне много време. Курах носеше със себе си единствено магическия си камшик, който сам се беше увил около ръката му, и кесията си с костици. Харук прикрепи мечовете си към колана, прокара ръка през косата си и се обяви за готов.
– Последно, накъде ще поемем? – попита Аурелия, докато прибираше собствените си принадлежности из тайните джобове на роклята си.
– Ние не сме видели много от света – рече Курах. – Бяхме прогонвани двукратно: веднъж заради собствената ни кръв и веднъж заради кръвта, която проляхме.
Аурелия трепна заради споменаването на битката. Харук и Курах се бяха сражавали срещу собствения ѝ народ, покосявайки
мнозина. Въпреки това тя беше защитила Харук и му бе помогнала да избяга. Дори и ден по-късно жената не можеше да обоснове със сигурност постъпката си. Тя просто си спомняше ужасения, отчаян поглед, с който Харук бе гледал към рухващото ѝ, ранено от него самия тяло.
– Кралство Мордан прогони народа ми – каза магьосницата. – И Изтокът, и Западът не са дом за мен.
– Вчера ти каза, че можеш да ни вмъкнеш във Велдарен – напомни Харук. – Нали така?
Велдарен бе столицата на кралство Нелдар и мястото, където двамата братя полуорки бяха отраснали."
Из книгата