"На пролет паркът ставаше толкова ароматен, че се обърквах. Не знаех кое ухае на мента, на напъпили шишарки, на див мед в хралупите - нейните или моите устни, които не искаха да се разделят. Целувахме се до премала. Гледам една сутрин край нас се вият пчели. Нещо като "зън-зън" на малкото трамвайче. А, ето го и него с първите ученици за гимназията. А, ето го и изгревът. Слънцето не надничаше в "Лозенец", а директно се бухаше в него и светлината започваше да струи отдолу нагоре. Сякаш се разхождахме не по улици, а по лунни пътеки.
– През май е абитуриентският бал - отбеляза Бубето, цялата посребрена от изгрева. Бузките ѝ без нито една бенка припламнаха. Спусна русите си къдели пред лицето, за да не я гледам. – А знаеш какво се случва на абитуриентския бал.
Детето на социализма Бубето изгуби девствеността си на части. Първия път в ателието на Веско художника. Едноетажна къща на улица "Криволак" с дъх на терпентин и влага. Дворът прилича на склад за вторични суровини: на Веско скулптурните напъни; керемидите прокапват, навън е прекрасна пролет, между плочките на пътеката стърчат кокичета, надават главички минзухари, ухае на руса мъгла - косите на Бубето. Знаехме, че се обичаме. Когато двама се обичат, продълженията са неизбежни.
Бубето си свали найлоновата блузка на дребни като монети карамфилчета, аз си смъкнах дънките от Кореком, пред очите ми засия бюстът ѝ, леко прожулени презрамки на сутиена.
На вратата се зачука. Идиотът Веско:
– Извиняй, братче. Забравих, че съм ти дал ключа.
Втория път уговорката се запечати с бутилка памидово вино. "На, обеща Веско, докато не я изпия в градинката на "Йорданка Николова", нема да мръдна.".
За всеки случай му купих още една. Триста грама пражка шунка. Тогава пражката шунка пристигаше в бакалията на площад "Йорданка Николова" топла. Топъл пристигаше и хамбургският салам, а кренвиршите бяха от месо.
Този път Бубето носеше чист чаршаф.
– Имам чувството - каза, – че твоят Веско ползва кревата като палитра.
– Мене ако питаш, го ползва по предназначение.
– Май се къпе само когато вали дъжд.
– А, понякога пропуска.
Усилих програма "Христо Ботев", мисля, че беше "Гаяне" от Хачатурян. Бубето дръпна пердетата. Само дето не ѝ се изсипаха в ръцете като кори за баница.
Поднесе ми устните минзухари, така ми дъхтяха, после падна сутиенът с прежулените презрамки - ще ѝ купя "Триумф" от Кореком!, - разбирам прежулването на раменете: как се удържат такива гърди!"
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
