"Улица Миджур е тясна, двупосочна, колите едва се разминават, стават катастрофи. Мине, не мине ден - прас! Два автомобила се нанизали един в друг. Обикновено е виновен шофьорът отзад. Докато кварталният отговорник на милицията, наричана днес полиция, не се зае да изучава причините. За няколко месеца наблюдения, анализи, вникване в протоколи от КАТ установи, че за произшествията не е виновна тясната улица, нито водачите - виновна е голямата Биба. Глезените ѝ чаткат като кастанети. Чат, чат и - прас! След себе си вее езеро от папури. Нацъфтели глухарчета, подивели пчели. Наляво-надясно, по повод и без повод казва: "Повярвайте, животът е електричество. Той така и така някой ден ще ви направи късо."
Тя се носи царствено, а по-тревожното е: не знае, че се носи царствено. И ошашавя шофьорите. Върви по Миджур, за да стигне хлебарницата, полюлява снага, пристъпва като Одета - ситно-ситно, вее коси, руси ветрила, вее царствения си поглед и най-вече вее бюста си, сякаш иска да се отърве от него, понеже забелязва, че няма сила, която да накара шофьорите да не зяпат. А тяхното зяпане е дълго, впито, натискат спирачките, отварят прозорците, някои неприлично бибипкат и - прас! - пътнотранспортно произшествие. Те не съзнават, че катастрофират във въображението си. В показанията посочват, че щом засекат голямата Биба по тротоара на Миджур, ги удря ток.
На всичко отгоре стройните ѝ бедра - полюшвани как? Царствено, разбира се - завършват като мотовилки в чорапите ѝ, а пролет и лятос голямата Биба носи различни чорапи. На десния глезен се гърчи зелен чорап, на левия - червен, жълт, син, каквото успее да хване сутринта, преди да тръгне към хлебарницата. Това разнообразие от чорапи допълнително усложнява обстановката по Миджур. Подир още няколко анализа кварталният отговорник на милицията - тогава всяка махала имаше квартален отговорник - забрани на красавицата да минава по улицата. След съвещания с местната организация на Отечествения фронт забрани да носи различни чорапи. ОФ е доброволна организация на гражданите, наблюдава, съблюдава, провежда полезни кампании като събиране на буркани с капачки. Без капачки не се приемат.
Третата възбрана я настигна в края на лятото. Кварталния разпореди да не произвежда ток. Така принудиха царствената походка с онези развети руси ветрила да стига до хлебарницата не по Миджур, а по Христо Смирненски, този булевард е стръмен, павиран. Само седмица след забраните - прас! - пак катастрофи. По-мащабни, понеже Христо Смирненски е по-широк и се нанизват повече москвичи и жигули, отколкото по Миджур. На всичко отгоре началникът на хлебарницата - белоглав орел такъв! - обяви, че щом Биба влезе в магазина, става късо съединение. Събранието на ОФ утихна в доволство. Най-после тая лудетина няма да подскача по Миджур. Кварталния прониза въздуха с новина за катастрофа от онзи ден. Варшава се натресла отзад на Москвич. Представяте ли си! Варшава няма право да се натриса на Москва. И то - отзад. Дежурният от КАТ го изтри от протокола. Майката на Биба, самотна едровата жена, обеща на събранието на Отечествения фронт, че дъщеря ѝ повече няма да стъпи в хлебарницата. Ще се съсредоточи предимно в акциите за събиране на вторични суровини.
Събранието изръкопляска. Майката на Биба се просълзи и натърти за втори път:
– Това, че повече дъщеря ми няма да стъпи в хлебарницата, е сигурно. Заклевам се, другари и другарки. Но не гарантирам за чорапите. Тя е далтонист. Не различава морава от тротоар. Казва, че всяка плочка по нашия тротоар е ту зелена, ту лилава, сутрин вижда златни, а вечер светят като фенери. Повярвайте, заклевам се. Ала как да не произвежда ток! Безследно изчезналият ѝ баща беше гениален електроинженер. От малка я захрани с електричество. Научи я да прави с тока каквото си иска."
Из книгата
