Роман в целофан

Роман за зачатието и раждането на българската бохема по време на соца.

Забележителен роман за любовта и нейните злодейства. За момчетата, които боледуват от фантазиите си. За момичетата, които нямат дързостта да станат хетери. Героите знаят, че всяка любов има тяло, ала се боят от откритията си. Започват да вярват, че изкушението също е добродетел. Но щастието е скучен събеседник. И така - от скуката, но и в надежда - се ражда софийската бохема.

"Улица Миджур е тясна, двупосочна, колите едва се разминават, стават катастрофи. Мине, не мине ден - прас! Два автомобила се нанизали един в друг. Обикновено е виновен шофьорът отзад. Докато кварталният отговорник на милицията, наричана днес полиция, не се зае да изучава причините. За няколко месеца наблюдения, анализи, вникване в протоколи от КАТ установи, че за произшествията не е виновна тясната улица, нито водачите - виновна е голямата Биба. Глезените ѝ чаткат като кастанети. Чат, чат и - прас! След себе си вее езеро от папури. Нацъфтели глухарчета, подивели пчели. Наляво-надясно, по повод и без повод казва: "Повярвайте, животът е електричество. Той така и така някой ден ще ви направи късо."

Тя се носи царствено, а по-тревожното е: не знае, че се носи царствено. И ошашавя шофьорите. Върви по Миджур, за да стигне хлебарницата, полюлява снага, пристъпва като Одета - ситно-ситно, вее коси, руси ветрила, вее царствения си поглед и най-вече вее бюста си, сякаш иска да се отърве от него, понеже забелязва, че няма сила, която да накара шофьорите да не зяпат. А тяхното зяпане е дълго, впито, натискат спирачките, отварят прозорците, някои неприлично бибипкат и - прас! - пътнотранспортно произшествие. Те не съзнават, че катастрофират във въображението си. В показанията посочват, че щом засекат голямата Биба по тротоара на Ми­джур, ги удря ток.

На всичко отгоре стройните ѝ бедра - полюшвани как? Царствено, разбира се - завършват като мотовилки в чорапите ѝ, а пролет и лятос голямата Биба носи различни чорапи. На десния глезен се гърчи зелен чорап, на левия - червен, жълт, син, каквото успее да хване сутринта, преди да тръгне към хлебарницата. Това разнообразие от чорапи допълнително усложнява обстановката по Миджур. Подир още няколко анализа кварталният отговорник на милицията - тогава всяка махала имаше квартален отговорник - забрани на красавицата да минава по улицата. След съвещания с местната организация на Отечествения фронт забрани да носи различни чорапи. ОФ е доброволна организация на гражданите, наблюдава, съблюдава, провежда полезни кампании като събиране на буркани с капачки. Без капачки не се приемат.

Третата възбрана я настигна в края на лятото. Кварталния разпореди да не произвежда ток. Така принудиха царствената походка с онези развети руси ветрила да стига до хлебарницата не по Миджур, а по Христо Смирненски, този булевард е стръмен, павиран. Само седмица след забраните - прас! - пак катастрофи. По-мащабни, понеже Христо Смирненски е по-широк и се нанизват повече москвичи и жигули, отколкото по Миджур. На всичко отгоре началникът на хлебарницата - белоглав орел такъв! - обяви, че щом Биба влезе в магазина, става късо съединение. Събранието на ОФ утихна в доволство. Най-после тая лудетина няма да подскача по Миджур. Кварталния прониза въздуха с новина за катастрофа от онзи ден. Варшава се натресла отзад на Москвич. Представяте ли си! Варшава няма право да се натриса на Москва. И то - отзад. Дежурният от КАТ го изтри от протокола. Майката на Биба, самотна едровата жена, обеща на събранието на Отечествения фронт, че дъщеря ѝ повече няма да стъпи в хлебарницата. Ще се съсредоточи предимно в акциите за събиране на вторични суровини.

Събранието изръкопляска. Майката на Биба се просъл­зи и натърти за втори път:
– Това, че повече дъщеря ми няма да стъпи в хлебар­ницата, е сигурно. Заклевам се, другари и другарки. Но не гарантирам за чорапите. Тя е далтонист. Не различава морава от тротоар. Казва, че всяка плочка по нашия тротоар е ту зелена, ту лилава, сутрин вижда златни, а вечер светят като фенери. Повярвайте, заклевам се. Ала как да не про­извежда ток! Безследно изчезналият ѝ баща беше гениален електроинженер. От малка я захрани с електричество. Нау­чи я да прави с тока каквото си иска."
Из книгата

Димитър Шумналиев завършва с диплом Писателската програма на Университета в Айова, САЩ, специализира френски език и култура в Университета на По, Южна Франция. Носител е на Голямата награда за литература на Софийския университет Св. Климент Охридски. С логото на издателство Колибри през 2016 година у нас излезе романът му Бяло сладко - модерен прочит на Бялото братство. А през 2019 година излезе от печат Компарсита - сложен и напрегнат разказ за превратностите на историята в техните зловещи, пародийно-гротескни форми, за вината и невъзможната любов и за разнопосочните пътища към спасението.

Лексикон ООД
София, 1142
бул. Васил Левски 50
office@lexicon.bg