"Джейн се усмихна благосклонно на публиката, седна до пианото, поразгледа гирляндите от бели рози и без много маене, засвири увертюрата и започна да пее.
Дълбокият ѝ, превъзходен глас изпълни залата. Почтително мълчание обхвана слушателите. Всяка сричка пронизваше тишината с нежен, приятен тон. Равнодушните сърца се учудваха, усетили възхищение, а ония, които можеха да я оценят, потръпнаха от вълшебството на музиката.
Часовете с теб, мили мой,
за мен са наниз от бисери.
Броя ги един по един, един по един -
бисерите на моята скъпоценна огърлица...
Тихо и нежно последните две думи се понесоха в пространството и го населиха със свят от спомени и копнежи - искрено ехо, отекнало в една женска душа при възкресяването на нежни преживявания от миналото.
Публиката затаи дъх. Тя не слушаше обикновен романс, а туптенето на едно сърце, и всеки негов удар бе тъй трогателен, че предизвикваше сълзи в очите. След това гласът, изпял първите строфи на песента спокойно, се издигна бързо в кресчендото на силна мъка:
Всеки час е бисер, всеки бисер - молитва.
За да успокоя измъченото си самотно сърце,
броя мънистата до последното
и стигам до рубинения кръст.
Последните четири думи бяха произнесени със сила и страст, които наелектризираха слушателите. В последвалата пауза ясно се усещаше силното впечатление, което изпълнението на Джейн бе направило на публиката. След малко гласът подхвана с тон, изразяващ жар, която никога няма да бъде потушена, и с любов, която не се бои от никакво страдание:
Спомени, които ме горите и утешавате!
Безплодни копнежи и горчиви съжаления!
Целувам всеки бисер на огърлицата и се уча
да целувам кръста... да целувам кръста!
В думите "целувам всеки бисер" Джейн Чемпиън влагаше неизразима страст, която показваше нейната силна тъга, нейния копнеж за чиста, красива, нежна любов. Чувството беше толкова силно, че проникваше в публиката, замъглявайки представата за личността на певицата.
Акомпаниментът започваше с акорд, а завършваше с една-единствена нота - Джейн я удари плавно, сякаш със съжаление, стана от пианото и се готвеше да напусне естрадата, когато избухна буря от ръкопляскания. Изпълнителката се поколеба, спря за момент, хвърли поглед към гостите и сякаш се изненада, когато ги видя. След това красива усмивка блесна в очите ѝ и се пренесе на устните. Тя се поклони малко несръчно и боязливо, и след кратко колебание се отдалечи от пианото. Гостите започнаха да скандират: "Още! Още!", но артистката слизаше вече по малката стълбичка.
Долу, зад сцената, в полумрака, я чакаше нова изненада, много по-учудваща от възторга на слушателите.
До последното стъпало стоеше Гарет Делмън, със смъртнобледо лице, с очи, блестящи като звезди. Той остана неподвижен, докато Джейн стигна до него. Тогава с бързо и непринудено движение я хвана за раменете и я обърна обратно."
Из книгата