Геният

Национална награда на САЩ за най-добра биография.

Великолепна книга за една впечатляваща личност - Максуел Пъркинс, геният, създал гении в американската литература на ХХ век. Биографията "Геният" се превръща в литературна сензация още с излизането си през 1978 г. и грабва "Националната награда за литература на САЩ". Плод на прецизно и впечатляващо по мащаба си документално проучване, книгата рисува вдъхновен портрет на една легендарна личност от света на литературата - главния редактор на издателство "Скрибнър" Максуел Евартс Пъркинс, откривател на световноизвестни таланти като Ърнест Хемингуей, Ф. Скот Фицджералд, Томас Улф, Ринг Ларднър, Марджъри Кинан Ролингс, Джеймс Джоунс и мнозина други.

В светлината на прожектора е изведен човек, който обичайно вижда смисъла на професията си в това, да подкрепя с невидима ръка, зад кулисите. Неуморният визионер, всеотдаен към талантливите в литературата, оживява от страниците на тази превъзходна биография не само като интелектуалец и редактор с неповторим нюх, познания, размах и дързост, а и като литературен критик, предан приятел и изповедник с неизчерпаема търпимост, всеотдаен съпруг и баща, благороден човек със своите умилителни странности и предпочитания, със своите изкушения, със своята тайна любов, ала и с непоклатимата си почтеност.

По сюжета на книгата се създава и филмовата версия с участието на Колин Фърт, Никол Кидман, Джъд Лоу и Лора Лини.

А. Скот Бърг завършва Принстънския университет през 1971 г. и е автор на четири биографии, превърнали се в бестселъри. Геният, основана на дипломната му работа, се превръща в национален бестселър и печели "Националната награда за литература на САЩ". За книгата си "Голдуин Бърг" печели стипендията "Гугенхайм", а за биографията "Линдберг" е удостоен с наградата "Пулицър". През 2003 г. излизат биографичните мемоари, основани на двайсетгодишното приятелство на Бърг с Катрин Хепбърн, Кейт си спомня, и веднага оглавяват класацията на най-продаваните книги на "Ню Йорк Таймс". Бърг живее в Лос Анджелес.

"Малко след шест часа в една дъждовна мартенска вечер през 1946 година слаб мъж с прошарена коса седи в любимия си бар на хотел "Риц" и допива поредното си мартини. Решава, че достатъчно се е подкрепил за предстоящото изпитание, плаща сметката, става, облича палтото и нахлупва шапката си. С натъпкано куфарче в едната ръка и чадър в другата напуска бара и излиза в пороя, който се излива над Манхатън. Запътва се през няколко пресечки на запад, към малко партерно помещение на Четиресет и трета улица.

Вътре го очакват трийсетина млади мъже и жени. Записали са се на курс по книгоиздаване, за който Нюйоркският университет е поканил като лектор Кенет Д. Маккормик, главен редактор на "Дъбълдей". Всички изгарят от нетърпение да си намерят място в света на книгоиздаването и посещават ежеседмичните семинари, за да увеличат шансовете си. Повечето вечери има неколцина закъснели, но днес Маккормик забелязва, че присъстват всички и точно в шест вече са се настанили. Знае причината. Лекцията тази вечер ще бъде посветена на редактирането и той е успял да убеди най-уважавания и влиятелен редактор в Америка да "каже няколко думи по въпроса".

Максуел Евартс Пъркинс не е известен на широката публика, но е ключова фигура за хората от света на книгите, своеобразен герой. Защото е ненадминат редактор. На млади години е открил велики нови таланти - Ф. Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей и Томас Улф - и е залагал кариерата си на карта заради тях, отправяйки предизвикателство към наложените вкусове на по-старите поколения и променяйки коренно американската литература. Свързан е с една компания - "Чарлс Скрибнър и синове" - в продължение на трийсет и шест години и през това време нито един редактор в друго издателство не е успял дори да се доближи рекордния му успех да открива талантливи писатели и да издава произведенията им. Неколцина от учениците на Маккормик са признали пред него, че тъкмо блестящият пример на Пъркинс ги е привлякъл към книгоиздаването.

Маккормик призовава към тишина, като тупа с длан сгъваемата маса пред себе си, и започва занятието с описание на работата на редактора. Обяснява, че за разлика от преди тя вече не се свежда до коригиране на правописа и на пунктуацията, а става дума по-скоро за решение какво да издадеш, как да се добереш до материала и какво да направиш, за да осигуриш максимален брой читатели. Маккормик заявява, че Макс Пъркинс е ненадминат и в трите."
Из книгата